Елизабет Феърчайлд - Мълчаливият ухажор

Думите й го засегнаха. Разбра го по сарказма, който струеше от гласа му, когато заговори.

— Не правете такива обещания, мила моя. Знаете ли, до гуша ми е дошло от глупави обещания, които не сме длъжни да спазваме, защото и аз самият неведнъж съм ги правил.

С натежало сърце Хоукс се взираше в Сара, която стоеше неподвижно в средата на стаята. Бузите й горяха, гърдите й се вдигаха и спускаха, сякаш току-що бе пробягала огромно разстояние, което завинаги я бе отдалечило от него. Хоукс бе изумен от яростния й изблик и просто не знаеше какво да каже, за да изглади нещата помежду им.

И през ум не му бе минавало, че може да получи отказ, преди още да е имал време да направи предложението си. Ситуацията му се струваше нереална и неестествена, сякаш между тях се издигаше висока стена, която не им позволяваше да се разберат. Всяка частичка от тялото му копнееше да събори тази стена, или поне да разбере кога и защо се е появила.

Той се изкашля, изправи се, взе музикалната кутия на Стюарт и я нави с разтрепераните си ръце. После, без да каже нито дума прекоси разстоянието, което ги разделяше, и учтиво се поклони пред Сара.

— Имате ли нещо против да потанцувате с една сянка, мила моя?

Тя остана абсолютно неподвижна за миг, изпънала вдървения си гръб. Стори му се, че е готова да се разплаче, когато се обърна, за да му отговори.

— Много мило от ваша страна, милорд, но не мисля, че времето и мястото са подходящи за танци.

Той погледна надолу към скъпото лице, което копнееше да покрие с целувки, и неспособен да разгадае изражението й, взе ръката й и я постави върху своята.

— Забравяте, мила моя. Аз не правя нещата от доброта или любезност, а защото те ми доставят удоволствие. А от всички неща на света, танцуването с вас ми доставя най-голямо удоволствие.

Той се залюля в такт с жалостивата им музика и за негова изненада, тя улови ритъма с такава лекота и грациозност, сякаш бяха упражнявали този танц години наред. Хоукс изпита несравнимо удоволствие и чувство за единение и завършеност, когато постави ръка на кръста й и усети ласкавото докосване на косата й по бузата си. Без да си разменят нито дума, но осъществявайки общуване на далеч по-високо ниво, те се носеха из стаята, краката им пристъпваха в забележителен синхрон, телата им бяха безпомощни пред силното привличане помежду им. Хоукс се изпълни с възторжено чувство на щастие, надеждите му го извисиха до неподозирани висоти. Между тях двамата съществуваше някаква неуловима близост, която ги превръщаше в едно цяло и го изпълваше с учудване и радостно недоумение. Танцуваха докато музиката спря.

— Музиката спря, милорд — рече тя, защото той продължаваше да я направлява в стъпките на танца.

Той поспря пред вратата на терасата и, допрял лице до златистата й коса, прошепна:

— Глупости, аз все още я чувам. Ослушайте се. Не чувате ли?

Тя поклати глава, объркана и смутена, но натискът на ръката му върху кръста й, както и нежният му дъх в косата й, я накараха да продължи да се движи заедно с него, докато излязоха на терасата.

— Шшт — прошепна той, когато тя вдигна лице и се опита да каже нещо. Изговори звуците съвсем тихичко, за да не я обиди, а после сведе глава и заговори отново, допрял устни До косата й, а тя усети сладкия му дъх като нежна милувка. — Шшт — настоя той. — Слушай внимателно, мила моя. Опитай се да чуеш как бие барабанът.

Тя се закова на мястото си и се отдръпна от опасната близост на устните му.

— Чувам единствено как бие сърцето ми… — възбудено промълви тя.

— Но не чуваш ли? Барабаните са два — настоя той и отново я придърпа към себе си. — Слушай! Това е най-сладката музика, която съм чувал през живота си. Музиката на нашите две сърца, които бият в синхрон.

Тя замръзна. Дишането й стана повърхностно и учестено.

— Аз съм объркана, милорд — внимателно рече тя. — Защо се подигравате с мен?

Хоукс с изненада се отдръпна назад, хвана брадичката й и се вгледа в лицето й.

— Да се подигравам с теб? — Изглеждаше обиден от въпроса й. — Не, любима Сара. Нямам никакво желание да се подигравам с теб. Но смятам да наруша едно обещание, а това е нещо, което не съм правил никога досега и бях много горд със себе си.

Тогава той я целуна. Тя нито се отдръпна, нито отвърна на огнената му страст. Чу я как само рязко си поема дъх. Гърбът й, вратът й, устните й дори бяха сковани и неподатливи. Той я целуна отново. Ръката му, която придържаше брадичката й, се плъзна надолу, за да погали меката й шия, лицето, ухото й… и изведнъж, сякаш бе натиснал някакъв спусък, тя тихичко изстена и се притисна още по-силно към него, потънала в прегръдките му, а устните й, меки и сочни, се отвориха под натиска на целувката му.