Елизабет Феърчайлд - Мълчаливият ухажор

Отново я обгърна пълната тишина на потъналата в ленив покой стая. Сара я усещаше като чуждо присъствие, което стана толкова натрапчиво, че тя протегна ръка към музикалната кутийка, която Стюарт й бе подарил, нави пружинката и нежната мелодия изпълни стаята с настроение, не толкова безнадеждно като пълната тишина и не толкова страстно като музиката на Моцарт.

Сара реши, че музиката, която долиташе от музикалната кутия, най-точно съответстваше на настроението й.

Мелодията бе напълно лишена от чувства и Сара изведнъж изпита необходимост да изсвири същия помпозен мотив на клавесина. Песничката на металната птичка й действаше почти успокояващо. Звуците отекваха глухо в смълчаната стая, а тя сигурно щеше да продължи да я свири още дълго, ако не бе доловила аромата на горски цветя. Пръстите й замръзнаха върху клавишите, устата й внезапно пресъхна и тя рязко изправи глава.

— Лорд Кесълфорд — изрече тя, неспособна да прикрие чувството си на пълна безнадеждност и безсилие. — Откога сте тук, милорд? Колко време ме слушате, без да обявите присъствието с?

— Достатъчно дълго, за да разбера, че сте разстроена, мила моя.

Гласът му беше топъл, спокоен, напълно човечен и толкова скъп на фона на студената, бездушна мелодия, която се разнасяше от музикалната кутия, че по гърба й пролазиха тръпки. Това ли беше краят на един прекрасен сън, в който графът я обичаше и желаеше така, както тя него?

Сара потрепери и ръцете й настръхнаха, когато го чу да се приближава. Желаеше той да дойде съвсем близо до нея, а в същото време искаше да изчезне завинаги от живота й. Имаше странното усещане, че той по някакъв начин промени въздуха и пространството помежду им — сякаш я докосна с мислите си.

Хоукс се приближаваше, а в нея се надигна неописуем страх, че той може да я стъпче, да я прегази и да я остави сломена и съсипана след себе си.

Той седна до нея на пейката, подпрял гръб на клавесина, така че те гледаха в различни посоки — не само в плановете и намеренията си, но и по начина, по който бяха седнали. Пейката не беше особено голяма. Рамото му се допираше до бухналия й ръкав. Тя почувства топлия му дъх, който погали ухото й. Устните й се разтвориха, устата и носът й се изпълниха със сладкия му аромат и тя се наведе не назад, а напред — към него.

— Искам, мила моя…

Отново я бе нарекъл неговата мила и докато той произнасяше думите, тя усети сладкия му дъх на портокал. Нейната уста бе суха, лишена от всякакъв вкус. Прииска й се, необяснимо защо, да накваси устни, да овлажни устата си с топъл, силен портокалов чай.

— …Искам да обсъдя с вас един сърдечен проблем.

От всички думи на света той избра точно тези,, които веднага запалиха яростен гняв в гърдите на Сара. Последният път, когато ги бе използвал, Хоукс й бе говорил за сърдечните трепети на младия си повереник. Тази сутрин пък — тя бе сигурна в това — той говореше за братовчед си, а Сара изобщо не можеше да си представи, че би могла да понесе какъвто и да е съвет от Хоукс във връзка с предложението на Стюарт. Тя не можеше, а и не желаеше, да слуша подобни съвети. Те противоречаха на най-съкровените й чувства.

Сара вирна брадичка и рязко го прекъсна, а в думите й се долавяха гняв, гордост и болка. Използваше ги като остър нож, с който да разсече копнежа си по него, преди той да я е съсипал напълно.

— Лорд Кесълфорд, чудесно разбирам за какво искате да разговаряте тази сутрин и ви моля да не казвате нито дума повече.

Хоукс се отдръпна от нея като ужилен. Този път в гласа му не се долавяха обичайните лениви нотки.

— Какво означава това?

Тя рязко се изправи и преди да я напусне смелостта й, се отдалечи с помощта на бастуна си — далеч от опасната близост с него. Музикалната кутийка бе замлъкнала. В стаята отново цареше тишина, която Сара наруши със сърдития си глас.

— Зная, че си мислите, че сте по-добре запознат със сърдечните ми проблеми от мен самата, милорд, но държа да ви кажа, че горчиво се мамите. Не мога да повторя грешката, която сторих, когато без да мисля, се съгласих да се омъжа за Джефри. Бракът е твърде важна стъпка в живота на всеки човек, която не бива да предприемаме само от страх, че можем да останем неженени, или пък заради парите и властта, които той би могъл да ни донесе. Аз може, и да съм сляпа, но не съм глупава. Аз съм зряла жена и съм напълно способна сама да взема решение, да приема или да отхвърля едно предложение за женитба, от което ще зависи съдбата ми до края на живота ми. И ви обещавам, че няма да отстъпя нито пред учтивостта и добротата ви, нито пред обширните ви имения.