Жан Фроасар - Хроники

Всред най-доверените сподвижници и приближени на краля се намираше и французинът месир Годфроа Дьо Аркур 25 25 Годфроа дьо Аркур, сеньор на Сен-Совьор-Льо-Виконт в Нормандия, брат на граф Дьо Аркур, изпада в немилост „поради клевета и завист“. Предупреден навреме от приятели, той успява да се укрие преди публичното му заклеймяване (15 юли 1344 г.), влечащо след себе си конфискация на имуществата и екзекуция. Той забягва в Англия, вероятно в началото на 1345 г. С грамота от 13 юни същата година Едуард III го взема под своето височайше покровителство. , изгнаник и прокуденик, за когото вече стана дума в нашето повестование. Същият този Годфроа Дьо Аркур бе най-доблестен рицар, мъдър на съвети и храбър в бран, доколкото това му бе възможно, защото много бе хром. Ала това ни най-малко му не пречеше да е смел и предприемчив и никога не бе се случвало да е обръщал гръб на неприятеля, но поради изгнанието и прокудата в душата му бе избуяла мъст и неприязън. Той твърдеше, че зли завистници незаслужено го оскандалили само задето държал нормандските обичаи и свободи да се съблюдават и съхраняват непокътнати. И поради прекословие против кралската особа навлякъл си ненавист, на която — той сам обясняваше това пред Едуард и в двора — жадувал да отвърне с изпълнилата сърцето му мъст. Той полагаше големи усилия да постигне целта си и съветваше краля на Англия и корабоначалниците да стъпят на суша в Нормандия, уговаряйки ги, че ще ги отведе в земи, каквито нийде няма по света, от хубави по-хубави, щедроносни, тлъсти, изобилни на всякакви блага. И така говореше:

— Сър, до следващия прилив там ще бъдем и никой не ще ни се опре.

Вълнуваше се и палеше се кралят от тез речи и драговолно надаваше ухо да ги слуша, пък и намираха се всред приближените му съветници, които поддържаха месир Годфроа Дьо Аркур, ала умът му го зовеше да се притече на помощ на обсадените в Ажийон, тъй като ги грозеше опасност и погибел. И отговаряше, казвайки:

— Годфроа, сигурен съм, че съветите ви са искрени, но трябва първом да се заемем с най-неотложното. Нека доплаваме до Бурдийо и да обходим земите наоколо и аз ви обещавам, че не ще потеглим обратно за Англия, преди да сме изпълнили поне част от това, което възжелахте.

Тъй беседваха помежду си кралят на Англия и месир Годфроа Дьо Аркур. И ето, че се озоваха на пристана пред корабите, натоварени с припаси в пълна бойна готовност, тъй както бе повелено и наредено. Щом двамината се явиха, нямаше какво повече да се чака, защото всичко бе набавено, а и излязъл бе доста силен вятър. Всички се качиха по корабите, вдигнаха котва, напуснаха пристанището и разпънаха платна 26 26 Английската флота потегля на 22 юли 1946 г. от важно средновековно пристанище край селцето Порчестър, разположено северно от Портсмут в графство Саутхемптън. . Кралят възнамеряваше да поемат към Бурдийо в Гаскония, но малко след като навлязоха в открито море, смятайки да се възползвуват от попътния вятър, той се обърна срещу им, та невъзможно бе да продължат напред. Наложи се да останат на котва край Нормандските острови тъй дълго, че започна кралят да се коси. Тогава месир Годфроа Дьо Аркур му каза:

— Сър, бъдете сигурен, че Божията повеля е да идем в Нормандия. Моля ви, Нему не вярвате ли, на вятъра повярвайте и ще видите как скоро работата ще потръгне.

— Годфроа — отвърна кралят на Англия, — ако замъкът Ажийон и обсадените се намираха в Нормандия, незабавно бих склонил натам да заплаваме, ала трябва и подобава час по-скоро да продължим напред, та да подкрепим изпадналите в опасност и беда другари.

На тези слова отвърна месир Годфроа Дьо Аркур и рече:

— Сър, каква по-голяма помощ от това да навлезете във френското кралство, за да поведете тоз час люта бран? Ще препуснете с цялото си войнство до сам градските порти на Париж 27 27 В непоместен от нас пасаж Фроасар разказва как действително Едуард III почти стига до незащитения Париж, чийто обитатели изпадат в паника. и нито някой ще може да ви възпре, нито ще се изпречи на пътя ви. Такъв поход най-сигурно ще предизвика вдигане на обсадата, тъй като цялото рицарство ще бъде свикано да излезе насреща ви за отпор. А най-първом ще помислят и ще проводят за Нормандския херцог и за великите барони на Франция, сега на стан край Ажийон.

Тогава английският крал устреми поглед към находящите се до него граф Уорвик и граф Арондиел и запита ги:

— Как ви се струва съветът на граф Годфроа Дьо Аркур?