След като превзеха и разграбиха Барфльор, без да го опожаряват, англичаните се пръснаха покрай брега и забезчинстваха, защото нямаше кой да ги възпре. Така продължиха пътя си, докато стигнат до голям богат град — славния 33 33 През XIV в. bonne ville е категория, към която спадат областни градове, които са поставени под надзора на краля.
Шербур. Опожариха и ограбиха част от града, но в крепостта не сполучиха да проникнат. Яко укрепена бе и твърде добре вардена от залостилите се вътре опитни воини и арбалетари, наети за целта в графство Еврьо, тогава наследствено владение на Наварския крал.
Поеха нататък англичаните и пристигнаха в Монбург в областта Валон. Превзеха го, всичко плячкосаха, сетне го подпалиха и същото сториха с безчет градове и паланки по тия места и награбиха плячка в такова количество и на толкова висока цена, че е трудно за вярване.
Сетне наближиха друг славен крайморски град на име Карантен, който също бе владение на Наварския крал и спадаше с хубавия замък в него, към графство Еврьо. Когато дойдоха до сами града, завариха го пълен с бойци и волнонаемници, а портите затворени и здраво залостени. И още с идването си строиха се в редици англичаните, готови за нападение, и хвърлиха се в ожесточен пристъп. Когато гражданите на Карантен видяха това, твърде се побояха да не изгубят живота и имуществото си. И с условие да бъдат пощадени те, жените и челядта им, предадоха се, без да питат бойците и волнонаемниците, които се оттеглиха и се укрепиха в замъка. Англичаните нахлуха в Карантен, поотдъхнаха и не желаейки да оставят непревзетия замък в тила си, яростно го нападнаха и в продължение на два дни не снемаха обсадата. Когато защитниците на замъка се увериха, че англичаните няма да се откажат и са намислили да ги сломят, и като от нийде не виждаха ни помощ, ни спасение, уплашиха се, че всичко ще загубят, влязоха в преговори и се предадоха с условие, че ще запазят живота и имуществото си. Озовавайки се господари на град Карантен и на крепостта, английските сеньори прецениха, че не ще бъдат в състояние да ги задържат. Затова опожариха и сринаха всички укрепления, а мъжете, годни да въртят меч, качиха на корабите, също като гражданите на Барфльор, и ги отведоха, та да не се съберат след това и да им навредят. Така бяха постъпили и с мъжете от Шербург, от Монбург и от съседните градове. И обходиха, разграбиха и оплячкосаха цялото крайбрежие и натовариха на корабите толкова много кожи, одежди, посуда, вълнено сукно и всякакви други тъкани 34 34 През Средновековието тъканите са основна ценност (срв. думата плащам, която е производна на плат (И. Венедиков. Развитие на земеделието по българските земи . София, 1981, с. 193); robe пък означава освен рокля още и плячка). Корабите на завоевателя откарвали задигнатото в Англия. След разграбването на Кан, разказано в пасаж, който ние пропускаме, те отнесли и открития в града договор между нормандските сеньори и френския крал за съвместно нападение на Англия, сключен на 23 март 1338 г. Той бил прочетен от Кентърбърийския епископ пред населението на Лондон, за да разпали омразата към Франция и да направи войната по-популярна, а свързаните с нея налози — оправдани.
, че е трудно за вярване. Прочее нека поговорим най-подир и за действията на английския крал, тъй както сторихме вече по повод на другите.
АНГЛИЧАНИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА НАПРЕДВАТ
Твърде скоро след като хората, изпратени по брега по съвета на Годфроа Дьо Аркур, потеглиха, кралят на Англия напусна Ож Сен Ват — където бе слязъл на сушата, — възлагайки на същия този Годфроа Дьо Аркур да води останалото войнство, защото добре познава подстъпите и пътищата към нормандското херцогство. Месир Годфроа, подобно на маршалите, се отдели от краля начело на петстотин рицари и на две хиляди стрелци и продължи да язди във вътрешността на шест-седем левги от кралската дружина, палейки и пустошейки земите околовръст. А те бяха тучни и на всичко щедроносни, хамбарите пращяха от зърно, къщята преливаха от имовина, воловете, кравите, овните, овцете и свинете бяха тлъсти и охранени, както нигде другаде. При такова изобилие англичаните не знаеха що по-напред да грабят. Отнасяха колкото могат, но пак много оставаше и те се дивяха пред толкова блага и имовина. А добитък можеха да присвоят, колкото си искат, и отвеждаха го на чарди на чарди към обоза при кралската дружина. Тъй продължи да язди ден подир ден Годфроа Дьо Аркур вдясно от основната дружина, като надвечер се прибираше с отреда си на мястото за стануване, определено от краля, но случваше се и да се отдели за по два дни, когато премного имаше за плячкосване.
Читать дальше