ПРЕДГОВОР
Тази част не е сканирана.
ВСТЪПЛЕНИЕ 1 1 Откъсите са взети от Римския ръкопис на хрониката на Фроасар според изданието на Гьорг Т. Дилър. Всяко отклонение от това издание е изрично указано.
С цел да бъдат надеждно съхранени и за да се мълвят от уста на уста — сега и во веки веков — необикновените постъпки и дивни ратоборства от войните между Франция и Англия и сдружените и съюзени с тях съседни кралства, аз, Жан Фроасар, ковчежник и каноник от Шиме, се заех с перо да ги опиша и предам в немерена реч най-достоверно, според както бях осведомен от доблестните рицари и щитоносци, лично допринесли да се извършат и умножат горепоменатите подвизи, а също и според свидетелствата на неколцина най-вещи в своя занаят херолди 2 2 Средновековната хералдика обединява специфични познания и действия, тясно свързани с рицарството като практика и идеал след края на XIII в. Доспехите скриват напълно рицаря и не позволяват да се разбере кой е — възниква символният език на гербовете, който херолдите владеят („Le heraut est celui qui sait voir“ — Херолдът е този, който узнава с поглед). В битка те съпътстват сеньорите и им разкриват личността на техните знатни противници. Херолдите познават правилата за почтено водене на бой, турнири и т.н. и следят те да се съблюдават. Някои херолди са автори на трактати по рицарско право, по хералдика и по родословие на благородниците или дори на хроники. Херолдите са имали чинове, вървящи по възходяща линия, както следва: poursuivant d’armes, heraut d’armes, roi d’armes.
и техни помощници, на които по право и дълг се полага да издирват и да разказват безпристрастно подобни дела.
Трябва да знаете, че съставих и сътворих, продиктувах и натъкмих тази летопис честно и според силите си след изслушване и според разказите на горепоменатите очевидци и нито нещо промених или разкрасих, нито взех страна. В тези редове са запечатани спомени за славните постъпки на всички отличили се, без оглед на отечество и народност. Та нали, както знае всеки, който се е отдал на събирателство и оценителство на ратни подвизи, твърде сериозно начинание е то, за да си позволим каквото и да е отклоняване от истината.
ПРЕДСКАЗАНИЕТО 3 3 Откъсът е съставен по изданието на Симеон Люс, т. II, кн. I, параграф 117. Това издание следва т.нар. Амиенски ръкопис на Хрониките, но привежда и множество откъси от Римския ръкопис.
По онова време в Сецилия управляваше крал на име Робер 4 4 Робер Д’Анжу Мъдри (ок. 1275–1343).
, прочул се и прославил се като най-вещ звездоброец, и той се опита, доколкото може, да възпре краля на Франция и коронния съвет да влизат във война с английския крал, комуто била орисана сполука във всяко начинание. Същият този Робер, владетел на Сецилия, на Неапол и на Йерусалим, предсказа, че Уиндзорският глиган 5 5 Уиндзорският замък, намиращ се в едноименното градче на 40 км от Лондон, бил любима кралска резиденция. Построен е през XII в. около феодална кула, която издигнал Вилхелм Завоевателят (1027(8)–1087).
ще впие стръвно зъби в портите на Париж, а според Мерлиновите пророчества в Сказанието на Брут 6 6 Магесникът Мерлин е герой от бретонските легенди, лежащи в основата на френски литературни произведения от XII и XIII в.
, този глиган бил не друг, а Едуард. И силно желаеше крал Робер горепоменатите самодържци да се спогодят и да турят край на враждата си, защото питаеше голяма обич към френската корона и го̀рко му бе да вижда, че я грози погибел. Тогава яви се този владетел Робер в Авиньон 7 7 Под натиска на Филип Хубави, който се опитва да постави Светия престол под своя власт, южнофренският град Авиньон става седалище на седем папи от 1309 до 1377.
пред папа Климент 8 8 Фроасар греши — папа по това време е Бенедикт XII.
и Съвета от каноници и разкри им за бедствията, надвиснали над Франция, като ги помоли и настоя да сторят всичко, за да помирят настръхналите за люта бран крале, защото ни единият, ни другият скланя да отстъпи, на което папа Климент VI и кардиналите откликнаха своевременно, казвайки, че на драго сърце ще се заемат с това, пък дано двамината монарси благоволят да ги послушат 9 9 Действително кардиналите Анибал дьо Уекано и Етиен Алберти били натоварени да помирят Едуард III (1312–1377) и Филип VI дьо Валоа (1294–1350), но мисията им не успява.
.
Когато крал Шарл 10 10 Шарл IV Хубави (1294–1328), син на Филип Хубави, е последен потомък на династията на Капетингите по права линия.
Читать дальше