Жан Фроасар - Хроники

Кралят на Франция получава към края на м. юни 1347 г. едно покъртително писмо от коменданта на Кале Жан дьо Виан, в което между другото четем: „Знайте, понеже писали ми бяхте напред града да удържам, докле има що да сложим в уста, че всичко за ядене изядено е: и кучетата, и котките, и конете и в града никаква друга храна не може веч се намери, освен плът човешка и такова време настана, че не можем преживя. Затова споразумяхме се помежду си, ако ли в най-близко време помощ не получим, извън градските стени всинца да наизлезем и с врага бой да се бием, та или да оцелеем, или да погинем, тъй като по̀ за предпочитане е с чест на бранното поле да паднем, нежели един другиго да се изпоядем.“ Обитателите на Кале удържат обсадата още цели два месеца, хранейки надежда, че Филип VI ще им се притече на помощ.

Епизодът със заложниците от Кале е едно от онези извънмерни събития в погранична ситуация, което колективното съзнание и инерцията на времето митологизират. От една страна, артист като Роден го претворява в знаменитата си скулптура, която и днес стои всред площада в Кале; от друга — историци като Брекини категорично отхвърлят достоверността на разказаното ни от Фроасар. Този автор от миналия век открива документи в Лондонските архиви, доказващи, че Йосташ дьо Сен-Пиер получава от Едуард III, като се започва от 8 октомври 1347 г., пенсия от 40 марки стерлинги заради „добра служба“. С грамота от същата дата се възстановяват собственическите му права над някои от конфискуваните му при превземането на града недвижими имоти. Френският историк заключава, че Йосташ дьо Сен-Пиер е не герой, а родоотстъпник. По-вероятно е той да греши, а сравнително неголемите облаги, за които става дума, да са възнаграждение за заслуги към новата английска администрация на града. Според друг автор англичаните задържали двадесет и двама от най-състоятелните и влиятелни обитатели на Кале, за да ги използвуват за справки по местни имуществени въпроси. Всред тях бил естествено и именитият шейсетгодишен Й. дьо Сен-Пиер. Най-сетне, трети историк допуска правдоподобието на донесеното от Фроасар, тъй като „редуването на жестокост и милосърдие“, които проявява Едуард III били характерни за нравите на епохата.