Жан Фроасар - Хроники

Истината е, че след тези слова задълго не можеше да се намери човек всред присъствуващите — бил той граф, барон или просто доблестен мъж без титла, — който да сдържи сълзите си на състрадание и дума да промълви. Кралят впери в пратеничеството свиреп взор, тъй като от бясната ненавист сърцето му се бе вкоравило като камък и бе загубил дар слово, а когато проговори, заповяда на английски начаса да бъдат обезглавени. Всички велможи и рицари замолиха с най-горещи сълзи краля да прояви милост и добросърдечие, ала той не щеше и дума да чуе.

Тогава заговори благородният рицар месир Готие Дьо Мани и каза:

— О, височайший господарю, благоволете да обуздаете поривите на гнева си. Вие се ползвувате с името и славата на най-извисен и благороден по душа човек. Мигар ще предприемете стъпка, която да ги накърни и да даде повод да приказват за вас като за лих злодей? Ако ли не помилвате тези люде, чийто живот зависи от благоволението ви, всеки ще каже, че проявявате черно жестокосърдечие, защото погубвате почтени граждани, доброволно предали се в ръцете ви, за да спасят останалите.

Свъси вежди кралят и рече:

— Мани, млъкнете, Мани! Такава е волята ми! Не ще бъде другояче.

Месир Готие Дьо Мани не посмя повече да се обади, а кралят, кипнал продължи:

— Доведете палача! Жителите на Кале ми избиха толкова народ, че сега тия на свой ред заслужават да умрат.

Тогава благородната кралица на Англия, която бе в положение и най-скоро очакваше дете, заплака тъй жаловито от милосърдие, че човек не можеше да издържи да я слуша. Тази великодушна и добросърдечна властителка падна на колене пред своя съпруг и повелител и рече:

— О, кралю честити, прекосих морето с угроза за живота си, а в замяна на това нито съм ви искала дар, нито съм ви молила да сторите нещо заради мене. Ето сега смирено прося и желая, ради Бога и от любов към мен, да благоволите да помилвате тези шестима мъже.

Кралят се позабави, преди да отвърне, и се вгледа в Нейно Величество съпругата си, която твърде скоро очакваше дете и жално ронеше сълзи в нозете му. И размекна се сърцето му, защото не би могъл да се разгневи срещу нея в това ѝ състояние, и заговори с тези думи:

— О, госпожо! Колко ли по-добре щеше да е да сте отвъд пролива. Тъй горещо молите, че не мога да не изпълня желанието ви и макар че ще го сторя неохотно — така да бъде, давам ви тези хора, постъпвайте с тях, както си щете.

Великодушната кралица рече:

— Благодаря от сърце, господарю.

Сетне кралицата се изправи, нареди да вдигнат шестимата граждани, да смъкнат въжетата от шиите им и ги отведе със себе си в дома, в който беше отседнала, заръча да ги облекат, да ги нагостят и да сторят за тях всичко необходимо. На заранта тя им раздаде по шест златни гроша, сетне месир Санс Д’Обрьосикур и месир Пан Дьо Рьот ги изведоха от лагера, съпроводиха ги на почтено разстояние и когато прецениха, че пленниците са вън от опасност, разделиха се с тях, пожелавайки им Бог да ги закриля. Двамината рицари се завърнаха в лагера, а шестимата граждани отидоха в Сент Омер 51.

Бележките са вмъкнати в текста.

Тази част не е сканирана.

Интервю на Димитър Банков с проф. д-р Бернар Серкилини (Университет Париж 7 „Дьони Дидро“, езиковед, преводач от старофренски) и с проф. д-р Александър Шурбанов (СУ „Св. Климент Охридски“, литературовед, преводач от староанглийски)

Тази част не е сканирана.

Тази част не е сканирана.

Тази част не е сканирана.

© 1997 Димитър Банков, превод от френски

Jean Froissart

Chroniques de France, d’Engleterre et des paīs voisins,

Източник: http://bezmonitor.com, 4 декември 2002 г.

Сканиране, разпознаване и редакция: Сашо

Публикация:

Книжка № 2 от поредицата „Малка романска библиотека“

ISBN 954-603-001-2

(c) Издателство „Прохазка и Качармазов“, 1997

(сега — Издателство ЕТО, тел. (02) 866 85 50; e-mail: eto(при)applet-bg.com)

(c) Съставител, преводач, автор на бележките и на глосара — д-р Димитър Банков

Това заглавие, публикувано в рамките на програмата за участие в книгоиздаването „Витоша“, се ползва от подкрепата на Министерството на външните работи на Франция, на Френското посолство в България и на Френския културен институт.