Жан Фроасар - Хроники

— Ваша милост, довършете преговорите и отведете ни пред краля на Англия по начина и във вида, уговорени във вашето съглашение, защото всички ние желаем да умрем, щом така е отредила съдбата, и ще посрещнем смъртта с усмивка на уста.

Мъка задави месир Жеан Дьо Виан, като ги гледаше и слушаше, и заплака безутешно, сякаш всичките му приятели лежаха пред него на носило. Но за да приключи цялата тази работа по-скоро, защото нямаше от нея отърваване, той нареди да разсъблекат доброволците по долни дрехи, боси и гологлави. Донесоха им ключовете от всички големи и малки градски порти и ключовете от крепостта. Сетне и на шестимата туриха примки на шиите и в такъв вид тези почтени люде тръгнаха от тържището на големия площад в Кале начело с месир Жеан Дьо Виан, заплакал горчиво като останалите рицари и щитоносци, защото и нему сърцето се късаше от жал. Цялото почтено гражданство на Кале — мъжете, жените, децата — идеха подир тях и от оглушителните им вопли и ридания човек оставаше покъртен. Шестимата граждани пристъпваха уж весело, макар почти да нямаше надежда да се завърнат живи, и за утеха на народа говореха:

— Мили хора, не плачете! Ние за добро сме тръгнали, за избавление на цялото гражданство. Колко по̀ приляга, като няма накъде, сал ние да минем под ножа, нежели почтените обитатели на цял един град.

Всред неописуемите писъци и стенания на людете, сломени от скръб, Жан Дьо Виан отведе заложниците до градските врата и нареди да ги разтворят. Като прекрачиха навън заедно с шестимата граждани, разпореди пак да ги затворят и като стигнаха до защитните преграждения, озоваха се пред месир Готие Дьо Мани, който ги очакваше отвътре, подпрян на коловете. Прочее, когато шестимата прекрачиха навън, извърнаха се към града и към обитателите му и изрекоха „Сбогом добри хора, молете се за нас!“ Портата се затръшна, плачът, воплите и риданията на челядта и приятелите им се извисиха до Бога и с покруса ги гледаше и слушаше човек. Сам месир Готие Дьо Мани дочу тези жалби и него също обзе го мъка.

Когато месир Жеан Дьо Виан се приближи, заговори:

— Месир Готие, в качеството си на главнокомандващ на Кале и със съгласието на клетите обитатели на същия този град, предавам ви тези шестима мъже, като се заклевам, че те са били и остават до ден днешен най-тачените и най-личните граждани на горепоменатия Кале по занаят, по имот и по потекло и че носят със себе си всички ключове на града и на крепостта. Аз ви заклинам, уважаеми господине, в името на любовта и великодушието да молите за състрадание и пощада високоблагородния крал на Англия, та дано не ги погуби.

На това месир Готие Дьо Мани отговори и каза:

— Не зная каква ще бъде волята на моя господар краля, но ви обещавам и уверявам, че ще сторя всичко, което е по силите ми.

Сетне отместиха едно от прегражденията, шестимата граждани излязоха и в гореописания вид последваха месир Готие Дьо Мани, който ги отведе право в дома, където бе отседнал кралят. А месир Жеан Дьо Виан се завърна в Кале през малка служебна врата.

Кралят на Англия се намираше по това време в голямата зала всред многочислена свита от графове и барони, стекли се да зърнат необичайното пратеничество от Кале. Дори и кралицата се яви, но по-сетне. Щом съобщиха на краля: „Сър, ето месир Готие Дьо Мани, води ги!“, той излезе тутакси на площада, сподирен от присъствуващите сеньори и от куп други, пристигащи да огледат гражданите на Кале и да видят сетния им час. Кралицата на Англия, която бе в напреднала бременност, също последва своя съпруг краля. Появи се месир Готие Дьо Мани начело на пристъпващите по него шестима първенци на Кале и слезе от кобилата раванлия, която яздеше. Мнозинството на площада се разтвори да му стори път. Месир Готие Дьо Мани заедно със спътниците си премина, застана пред краля и му заговори на английски:

— Скъпи сър, пратеничеството от Кале се явява по ваша воля.

Наместо ответ кралят впери ядно взор в шестимата мъже, тъй като преизпълнен бе с ненавист към тях и съгражданите им заради вредите и щетите, които му бяха нанесли.

Първенците на Кале преклониха коляно пред краля и сключвайки молитвено ръце, заговориха с тези думи:

— Високоблагородний кралю честити, ние, явилите се тук дългогодишни граждани на Кале и тежки търговци по море и по суша, ви поверяваме ключовете на града и на крепостта, за да постъпите, както ви е угодно, и самите ние се предаваме във ваши ръце в този си вид с надеждата да спасим нашия многострадален народ. Дано като благородник от най-знатно потекло имате за нас милост и пощада.