Жан Фроасар - Хроники

Неделя сутринта припадна тъй гъста мъгла, че на две крачки се не видеше. По заповед на краля и на маршалите отряд от 500 рицари и 2000 воини тръгна да обходи и да разучи не ще ли се открият и забележат разбити френски части, които се опитват да се обединят. Нея сутрин бе потеглило от Абвил и от Сен Рикие в Понтийо неподозиращото съботния разгром опълчение от Руан, Бове и Амиен. За зла чест натъкнаха се на английския отряд и то тъй неочаквано, че почти се сблъскаха. Отпървом помислиха, че това са техни. Англичаните пък щом ги зърнаха, мигом им налетяха, скоро след това ги разбиха и ги погнаха из полето. Тогава паднаха жертва край плетища и храсталаци към осем хиляди французи, подирили спасение в бягство, и при ясно време, ако не беше мъглата, до крак щяха да са изтребени.

Скоро подир това същият отряд англичани пресрещна друго френско поделение начело с епископа на Руан и свещеноначалника на Франция, и те незнаещи нищо за разгрома, и понеже им бе съобщено, че кралят не ще да влиза в сражение преди неделя, нощували бяха на бивак всред полето наедно с бойците и обоза. Щом англичаните ги съзряха, възликуваха, връхлетяха ги и за твърде кратко време ги разпръснаха. Там паднаха убити двамината предводители и един твърде доблестен мъж, познат като кастеланът от Ампост. Той наскоро се бе завърнал от Родос, където многократно излизал с чест от смъртоносни схватки с турците. Но нея неделя този рицар падна в боя до горепоменатия свещеноначалник на Франция.

Англичаните продължиха да сноват из полята, дирейки случайни срещи, и не веднаж налитаха дружно или на групички на французи. И, както ме осведомиха, ако събота вечерта и през нощта са били разбити рицарството на Франция и френската знат, то в неделя сутринта е било разгромено общинското опълчение.

Конният отряд и стрелците, които преследваха разбитите французи в неделя сутринта, се завърнаха точно когато кралят на Англия излизаше след литургия. Предводителите им: месир Ричард Станфордски и месир Рьоно Дьо Гобеен доложиха на Негово Величество за стореното и какво бяха узнали, заявявайки, че няма никакви изгледи за прегрупиране на френските сили. Тогава кралят намисли да се извърши оглед на убитите, та да научи кои сеньори са паднали на бойното поле. С тази задача лично от краля бяха натоварени месир Томас Холандски, месир Рьоно Дьо Гобеен, владетелят на Перси, месир Ги Дьо Бриан и месир Улфар Дьо Гистел, като им предоставиха на разположение всички херолди от войската и четирима клирика да записват имената на убитите благородници. Горепоменатите лица потеглиха заедно с още 400 души помощници да преобръщат падналите възнак мъртъвци.

Когато пристигнаха на бойното поле, кралските херолди завариха мнозина френски херолди, дошли да приберат своите сеньори и господари. Сеньорите на Англия се възрадваха на тази среща и се държаха приветливо. Тогава едните и другите херолди обходиха полето надлъж и шир и често-често попадаха на трупове на благородници, разпознавайки ги главно по гербовете им. Щом се натъкнеха на тела и ги разпознаеха, кралските клирици отмятаха имената им. По този начин откриха: 11 велики сеньора, 83 бойни знамена, 1212 рицаря от незнатно коляно и 30 000 бойци от простолюдието 46. Точно по малко повечерие благородниците, пратени за оглед на мъртвите, се явиха пред краля на Англия, водейки със себе си френските херолди, та по-сигурно да се извърши освидетелствуването. Те бяха петима и ще ги назова по име: първи бе Валоа, подир него Алансон, сетне Аркур, Донпиер и Божю. Кралят и останалите велможи ги посрещнаха любезно. Тогава изредиха по име загиналите велики сеньори: най-първом краля на Бохемия, граф Алансонски, графа на Блоа, графа на Фландрия, херцога на Лотарингия, граф Д’Осоар, граф Дьо Аркур, граф Дьо Сен Пол, граф Д’Омал, архиепископа на Руан и свещеноначалника на Франция. Колкото до бароните и обикновените рицари, прекалено много са, за да ги изреждам тук, но поне ще спомена, че редом с графа на Намюр, напуснал бойното поле в съдбовния час, се бе сражавал и загина месир Фелип Дьо Жюпльо. Донесението на гореназованите барони и рицари, и на придружилите ги херолди порази краля на Англия и останалите благородници, но особено много ги наскърби кончината на славния крал на Бохемия, а постъпката му се възприе като истински подвиг. От мъка по него и по верните нему люде кралят и Галският принц се облякоха в жалейни дрехи, а месир Годфроа Дьо Аркур стори същото в памет на брата си и на племенника си граф Д’Омал.