Жан Фроасар - Хроники

— Предателство! Предателство! — и никой не остана пред стените.

Щом графинята видя, че неприятелите са се вдигнали и прииждат от вси страни, тя призова людете си и понеже прецени, че прибере ли се в града, ще даде многочислени жертви, пое право накъм замъка Брет, отстоящ на три левги от местопроизшествието. Когато месир Луи Испански, маршал на френската войска, пристигна в горящия стан и зърна графинята и четата ѝ, които бързо-бързо се отдалечаваха, втурна се да ги догони наедно с мнозина още бойци. Препускаха ли препускаха преследвачите, и застигнаха неколцина от по-бавно бягащите, които бяха изостанали от дружината, и ги изтребиха или нараниха. Ала ижепоменатата графиня и повечето нейни люде продължиха безпрепятствено и пристигнаха благовременно в славния замък Брет, гдето тя бе посрещната с голяма радост и веселие от приходящите и обитателите му. А месир Луи Испански, след като узна от пленниците, що бе уловил, че не друг, а графинята им бе напакостила и сетне им се бе изплъзнала, повърна се назад в стана и всичко разправи на сеньорите и бойците, които останаха изумени. Изумиха се и обсадените и не им побираше главата и не можеха си представи как ѝ бе хрумнало на господарката им и как не я бе дострашало да стори гореописаното. Ала цяла нощ бяха те в смут и тревога, защото ни графинята, ни придружниците ѝ се завръщаха, и естествено не знаеха що да мислят или предприемат.

На следния ден простилите се с шатрите си и с други свои потреби френски сеньори намислиха да се подслонят в колиби от клони и шума по̀ към града и да бъдат по-бдителни. Изпълниха намерението си, хвърляйки много труд, като често-често процеждаха през зъби по адрес на защитниците тия думи:

— Идете, господинчовци, завтечете се да дирите графинята. Свършено е с нея, не ще да я видите скоро!

Когато гражданите, било бойци, било цивилни, дочуха таз реч, стъписаха се и силно се уплашиха да не би злополука да е сполетяла господарката им. Просто не знаеха що да мислят, тъй като от нея — ни вест, ни кост. На тоя хал бяха цели пет дни. А графинята, понеже се досещаше, че е хвърлила людете си в смут и силна тревога, много се постара и набави си до петстотин обръжени придружници на бързи коне. Сетне към полунощ напуснаха Брет и точно по изгрев слънце тя преведе отреда си до крепостните порти, заповяда да отворят и влезе в Хембон за голяма радост на гражданството под звука на тръби и барабани. При тази глъчка французите скочиха по тревога. Те се въоръжиха до един и втурнаха се на пристъп, а защитниците се завтекоха по стените за отбрана. Захвана се тогава свирепа и стръвна бран и проточи се до късно след пладне. Прочее, нападателите бяха в по-голяма загуба от защитниците.

Около часа за следобедна служба сеньорите преустановиха нападението, тъй като напусто людете им падаха покосени или ранени, и се оттеглиха в стана. Посъветваха се и се споразумяха месир Шарл Дьо Блоа да обсади замъка Ороа, построен и укрепен от крал Артур. Трябваше с него да идат херцог Дьо Бурбон, херцог Дьо Блоа — брат на Шарла, двамината маршали на Франция — месир Робер Бертран и месир Ерви Дьо Лион, и част от генуезците. Месир Луи Испански, виконт Дьо Руан, испанците и другите генуезци следваше да останат пред стените на Хембон. Сетне изпратиха за дванадесетте огромни стенобитни машини, оставени в Рен, та да хвърлят с тях по Хембон и замъка в него, защото ясно виждаха, че нищо не ще постигнат и не ще спечелят с пристъпи. И разделиха войската на две: остана едната под Хембон, а отиде другата да обсади близо находящия се замък Ороа. За тези последните ще поговорим, а разказа си за първите ще прекъснем.

Прочее, ще прекъсна малко разказа си за обитателите на Вен, Динант и Рошперийот и ще поговоря за окръжената в Хембон графиня Дьо Монфор и за месир Луи Испански, който ръководеше обсадата, и така бе попукал и порутил зидове и укрепления със стенобитните си машини, че защитниците се видяха в чудо и им се прищя да се спогодят с неприятеля, защото от нийде се не видеше, ни чуеше да иде помощ. И случи се така, че един ден епископ месир Ги Дьо Лион, чичо на месир Ерви Дьо Лион, чиито попълзновения и давления бяха станали причина, според людските приказки из града Нант, граф Дьо Монфор да бъде уловен, се срещна за поверителен разговор с племенника си — въпросния месир Ерви, и заобсъждаха надълго разни дела, а най-вече и това, че епископът трябва да склони опълченците на споразумение, по силата на което град Хембон ще да бъде възвърнат на месир Шарла Дьо Блоа. А още и че ижепоменатият месир Ерви от своя страна ще се постарае да добие от месир Шарла уверение, че ще съхрани спокойствието и свободите на гражданите и не ще посегне на имовината им. Така и завършиха тези преговори.