Жан Фроасар - Хроники

Здесь есть возможность читать онлайн «Жан Фроасар - Хроники» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Хроники: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Хроники»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Успореден текст на старофренски и български език. Първи превод в България на откъси от „Хрониките“. Съставител и преводач Димитър Банков, доктор на филологическите науки. Целта на „Малка романска библиотека“, на която той е основател, е да популяризира най-значителните старофренски текстове, като ги представя в оригинал и в превод, за да бъдат заинтригувани по-широк кръг читатели и специалисти, които, макар и да не владеят френски, не са безразлични към средновековната френска култура.

Хроники — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Хроники», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Ижепоменатият епископ се завърна в града, за да подстори сеньорите.

Графинята скоро подусети тез низки кроежи и помоли ради Бога бретонските сеньори да не вършат предателство, защото тя дълбоко вярва, че до три дни Господ ще да им прати силни подкрепления. Ала нея нощ обстойно говорѝ негово преосвещенство и тъй многочислени доводи изтъкна, че хвърли в дълбок смут бретонските сеньори. А на следния ден той отново подхвана и разни тъй многоречиви причини изложи, че ако не всички, повечето големци възприеха становището му. И приближаваше се вече към града ижепоменатият месир Ерви, за да го овладее с тяхно съизволение, ала както стоеше на прозореца си в замъка, вковала поглед в морската шир, графинята нададе вик, гръмко заликува и възвести колкото ѝ глас държи:

— Вѝдя ги! Иде дългоочакваната помощ! — дважди това издума.

Градските обитатели скоро се завтекоха един през друг по бойниците и крепостните зъбери да зърнат що става. И ясно съгледаха, че се приближават към Хембон кораби безчет, големи и малки и добре въоръжени. И на всинца окрили се духът, тъй като явно бе, че се задава месир Амарис Дьо Клисон начело на помощта от Англия, за която говорих по-горе и която шестдесет дни бе възспирал насрещният вятър.

Когато кастеланът Рьоно Дьо Жинян, месир Ив Дьо Тигри, месир Гальоран Дьо Ландрьонал и останалите рицари съзряха идещите подкрепления, рекоха на епископа, че може да се откаже от уговорката, тъй като несклонни са да се вслушат в подбужденията му. Негово преосвещенство месир Ги Дьо Лион люто се прогневи и каза:

— Господа, види се, ще се разцепи на две дружината ни, защото вие ще останете тук с графинята, а аз ще ида отсреща, при оня, на чиято страна е, струва ми се, правото.

И напусна светиня му Хембон, отправяйки предизвикателство към господарката и съратниците ѝ, и яви се пред ижепоменатия месир Ерви да огласи отказа им и да разправи каква бе работата. Същият този месир Ерви изпадна в силна ярост и разпореди тутакси да нагласят възможно по-близо до замъка най-мощните стенобитни машини, заповяда да започнат денонощна стрелба, сетне си замина. И отведе чича си — негово преосвещенство епископа — при месир Луи Испански, който го срещна радушно и с отворени обятия. Същото стори и месир Шарл Дьо Блоа, когато отидоха при него.

Графинята пък, грейнала от радост, се погрижи да подготвят стаи, помещения и живелища, та удобно да подслонят дългоочакваните английски сеньори, и проводи най-достойни посрещачи. А когато най-подир самите те се появиха и се приближиха, лично тя пристъпи да ги приветствува и стори дълбок поклон. И ако с почести ознаменуваха и пищно отпразнуваха пристигането им, нищо чудно няма в това, защото в крайна нужда от подкрепления бе изпаднала графинята, както вече чухте. Тъй постъпи тогава тя, а и насетне тъй сторваше, щом ѝ се отдадеше случай. И отведе ги всинца — и рицари, и оръженосци — да пренощуват в замъка, докато бъдат отпосле удобно разквартирувани из града; а на следния ден нагости ги богато и пребогато.

ПОХОДЪТ НА ЕДУАРД III ПРЕЗ 1346 г.

До ушите на английския крал достигна вестта, че почти цяла Гаскония, без твърдините, е в ръцете на французите и че херцогът на Нормандия с бойците си е пред стените на Ажийон 23 23 Стогодишната война вече е започнала. През 1345 г. и 1346 г. граф Дерби провежда два успешни похода в Гюйен — област от оспорваната Гаскония (Аквитания). За да му даде отпор, Филип VI събира голяма войска, която поставя под командването на сина си Жан, херцог Нормандски. След няколко победи французите обсаждат цвета на английските нашественици в крепостта Егюийон, разположена на река Гарона (началото на м. април 1346). За намерението на Едуард III да се притече на помощ на обсадените научаваме от негово писмо с дата 6 май 1346 г. . Граф Дерби вече му бе писал за общия вървеж на работите по тия земи с мнение и гледище, че както ги бяха спечелили, така и щяха да ги изгубят, ако не се погрижеха да ги защитят. А загубеха ли веднаж Гаскония, надали щяха скоро да си я възвърнат, ако изобщо сполучеха, тъй като французите щяха да подготвят градовете за отбрана и да ги укрепят по-яко и по-добре от преди. Пък и ако тукашни рицари преминеха на френска страна, дори да бъдеха отново покорени, нямаше да приемат властта на короната, а това не щеше да е добър пример за всички ония, които насетне можеха да изпаднат в сходни настроения.

Хубаво претегли кралят на Англия горизложените обстоятелства. А решението и волята му бяха да поведе бойци и стрелци, да се прехвърли по море до Бурдийо на река Жиронда и да вдигне обсадата на Ажийон — ако не друго, поне щеше да го запази като свое владение. И той свика и прикани люде, годни да носят оръжие, в Лондон на осмия ден след Свети Йоан Летни. Явиха се всички призовани и с писмо известени. И потегли кралят от замъка Уиндзор, пристигна в Сен, а оттам в Елтем, и неотлъчно кралицата го сподиряше. След набавянето на хранителни припаси и привеждането на флотата в ред и след привършването на всички приготовления, кралят на Англия разпореди людете му постепенно да се отправят към Уесмут, Плимут и Дартмут, а корабите да се товарят, сетне се сбогува с кралицата и повери охраната ѝ на лондонската гвардия. Потегли, отвеждайки със себе си най-големия им син, Едуард принц Галски, на връст около петнадесетгодишен 24 24 Галският принц с прозвище Черния принц (1330–1376) има бляскава военна кариера. По-късно той печели и битката при Поатие (1356) и пленява крал Жан II Добрия. .

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Хроники»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Хроники» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Хроники»

Обсуждение, отзывы о книге «Хроники» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x