* * *
Прочее възнамерявам да се повърна към графиня Дьо Монфор, която бе жена с мъжка храброст и лъвско сърце. Тя се намираше в град Рен, когато достигна вестта за залавянето на съпруга ѝ по гореописания начин. Тя не малко се натъжи и опечали, както всеки с право би предположил, защото знайте, че очакваше най-лошото — не в тъмница да хвърлят графа, а да го умъртвят. И макар от черна нерадост да се бе свило сърцето ѝ, не като сломена от скръб жена, а досущ като непоколебим храбър юнак захвана тя с жар да насърчава привърженици и наемници. И сочейки им невръстната си мъжка рожба, която се именуваше Жеан като баща си, говореше:
— О! Господа, не губете смелост, и не изпадайте в малодушие, задето ни отнеха графа — та нали без него сме само с един мъж по-малко. Вижте на̀, синчето ми, ако е рекъл Господ, ще отмени татка си и ще ви отрупа с добрини. А за утешение вас ще назнача предводител, вас пък управител…!
Щом ижеспоменатата господарка и графиня сполучи да ободри находящите се в Рен ратоборци, обходи тя верните ѝ градове и крепости, като навред водеше невръстното си отроче и убеждаваше и окуражаваше, както сторила бе в Рен, а гарнизоните подсилваше с подкрепления и с всичко необходимо. И нигде не се поскъпи да се разплати, и най-щедро раздаваше пари, щом преценеше, че ще послужат на делото.
Сетне пристигна в Хембон — голям и укрепен крайморски град, въздигнат околовръст господарския замък. Там и презимува със сина си. Начесто пращаше да нагледат гарнизоните и да повдигнат духа на людете ѝ и даваше им щедра плата.
Тук ще замълча по тоя въпрос и ще се върна към крал Едуарда 20 20 През пролетта на 1342 г. Шарл дьо Блоа възобновява военните действия срещу фамилията Монфор и поддържниците им.
.
* * *
По него време, узнавайки, че френските сеньори са нахлули в Бретан с мощна войска, ижеспоменатата графиня тутакси изпрати месир Амори Дьо Клисон в Англия да се срещне с Едуарда и да иска и моли за помощ и подкрепа, като предложи невръстната ѝ мъжка рожба, син на граф Дьо Монфор, да встъпи в брак с една от щерките на краля, която да се именува херцогиня бретонска. Крал Едуард, находящ се тогава в Лондон, бе вдигнал голямо празненство по повод освобождаването на граф Дьо Салбрен от тъмницата. И много тържествено, и с големи почести срещна той новопристигналия месир Амори Дьо Клисон, защото твърде приветлив човек бе; а просбата му най-скоро удовлетвори, тъй като съзря изгода за себе си в две отношения. Най-първом, на мнение бе, че твърде приходоносно и именито владение е херцогство Бретан, та струва си да го отвоюва; и сетне — не би му се разкрил по-сгоден подстъп към френското кралство, което кроеше в себе си да завземе. Затова разпореди на месир Готие Дьо Мони, който твърде близък на сърцето му бе, защото многократно и предано му бе служил в няколко рисковани предприятия, разпореди му да вземе толкова бойци, колкото трябва и колкото ижепоменатият месир Амори поиска, и да се приготвят възможно по-скоро за оказване помощ на графиня Дьо Монфор, като вземат още и две до три хиляди от най-изкусните английски стрелци 21 21 Амори дьо Клисон пристига в Англия вероятно малко преди 10 март 1342 г. Запазени са документи, според които Едуард III заповядва да се събере войска за поход във Франция. Освен това възлага на Готие дьо Мони от негово име да встъпи във владение на крепостите в Бретан, които ще му укаже Амори дьо Клисон в качеството си на настойник на бъдещата херцогиня Бретонска, и потвърждава, че е получил 1000 ливри стерлинги от графиня Дьо Монфор.
.
Ижепоменатият Готие драговолно изпълни разпоредбата на своя господар; и стегна се той за поход възможно най-скоро и отплава по море наедно със същия този Амори, водейки със себе си толкова бойци и стрелци, колкото месир Амори бе преценил, че ще стигнат. Придружаваха го двамината братя Нейнендал — месир Луи и месир Жеан, Хаз Дьо Брабант, месир Хюбиер Дьо Фрьоней, месир Ален Дьо Сирехонд и мнозина други, дето ни зная, ни мога назова по име, а още с тях и пет хиляди стрелци. Ала грозна спрѝя ги застигна и противни ветрове и ги принудиха да останат шестдесет дни в открито море, преди да успеят да достигнат Хембон, гдето ги очакваше графиня Дьо Монфор, от ден на ден по-нетърпелива, с примряло сърце, тъй като се догаждаше, че тежки теглила теглеха обсадените в Рен нейни люде.
Прочее, следва да се знае, че месир Шарл Дьо Блоа и френските сеньори предълго се задържаха пред стените на Рен, като през цялото време вършеха неизброими пакости, от което гражданството твърде много страдаше, и охотно и не веднаж склонило би да предаде града, ала не смееше, защото месир Гийом Дьо Кадюдал не щеше и дума да чуе за подобно нещо. Когато гражданите и простият народ достатъчно се напатиха, а никаква помощ от нийде се не видеше, намислиха да сложат оръжие, но въпросният месир Гийом се противопостави. Тогава пипнаха те този месир Гийом, и го хвърлиха в тъмница; а сетне влязоха в преговори с месир Шарла да се предадат на следния ден, при условие, че поддържниците на графиня Дьо Монфор ще могат си отиде до един по живо по здраво, нагдето пожелаят. Ижепоменатият Шарл Дьо Блоа даде съгласие.
Читать дальше