Жан Фроасар - Хроники

Защо ли да се разпростирам надълго и нашироко? Граф Дьо Монфор завзе по описания начин гореизброените земи и навред наложи да му се подчиняват и да го наричат херцог Бретонски. Сетне отиде в крайморското пристанище Гредо и, като се раздели с людете си, разпрати ги из градове и твърдини, за да засилят охраната им, качи се на кораб с двадесетмина рицари всичко на всичко, разпънаха платната и дълго плаваха, докато стигнат най-подир в Корнуел, в пристанище наречено Сепсе.

Графът разпита къде се намира английският крал. Отговориха му, че кралят прекарва повечето време в Уиндзор. Графът продължи натам с цялата си свита и с пристигането си бе твърде радушно посрещнат от краля, от Нейно Величество кралицата и от находящите се там велможи. Голямо празненство се вдигна, когато научиха по какъв повод е дошъл. Тогава той подробно изложи работата пред краля, пред месир Робер Д’Артоа и пред коронния съвет, разказа как е влязъл във владение и притежание на бретонското херцогство, което му се пада в наследство от наскоро простилия се с мира сего негов брат. Опасяваше се той, че месир Шарл Дьо Блоа ще му пречи, а чичото на Дьо Блоа, кралят на Франция, ще се опита силом да му отнеме Бретан. Затова и бе дошъл: да повери и постави ижепоменатото графство под опеката на краля на Англия и да положи пред него клетва за вярност и подчинение до края на дните си, ако ли в замяна Негово Величество се нагърби да го защищава от френския крал и от кой да е друг посегател.

Изслуша тез слова Едуард на драго сърце и с голямо внимание, тъй като сметна и претегли, че голяма полза ще допринесе граф Дьо Монфор във войната му срещу краля на Франция, а и от възможността за нахлуване във френските земи през Бретан по-щастлива и по-сгодна не би му се отворила, защото откак подсторваше срещу Филипа немци и брабантци, само бе пилял и хвърлял грошове на вятъра. Заблуждавали го бяха и залъгвали разните владетели в Свещената Римска империя 16 16 Свещената римска империя е основана от германския крал Отон I (912–973) от Саксонската династия. След като завладял Северна и Средна Италия заедно с папската столица Рим, той бил коронясан от папата за император (962). , но а̀ко и да им бе наброил сребро и злато, както пожелаха, нищо не свършиха. Затова охотно и бързо съизволи да вземе под своя защита ижепоменатото херцогство Бретан, за което на крака му бе дошъл да го моли лично граф Дьо Монфор, смятащ и наричащ сам себе си херцог Бретонски. И пред там присъстващите велможи и рицари на Англия, пред дошлите барони и рицари от Бретан даде обет английският крал, че ще му оказва помощ и закрила, и ще го брани като свой васал — според силите си — срещу всеки негов враг, бил той самодържецът френски или някой друг.

С изречените слова за поетите взаимни задължения съставиха грамоти, грамотите препрочетоха и скрепиха с печат, и всяка от страните задържа препис 17 17 С грамота, изготвена в Уестминстър на 24 септември 1341 г. в потвърждение на сключения помежду им феодален съюз, Едуард III отдава графство Ричмонд и приходящите земи на „прескъпия си братовчед Жеан, херцог на Бретан и граф Дьо Монфор“. . И още кралят и Нейно Величество кралицата отрупаха граф Дьо Монфора и людете му със скъпи дарове и драгоценности, защото имаха широка ръка, а бретанците от радост рекоха, че не са виждали по-благороден и по-великодушен крал, и по-благородна кралица и че на особи като Техни Величества е предопределено да царуват дълго и честито.

След като предприе и извърши всички тези дела, граф Дьо Монфор се сбогува и тръгна на път, и прекоси Англия. И качи се на кораба си в същото онова пристанище, гдето бе пристигнал, и дълго продължи плаването му, докато пристигна в долнобретонския град Гредо. Сетне потегли за Нант, гдето го очакваше жена му, графинята, на която разказа що е сторил. Силно се възрадва тя и рече му, че твърде добра и дълбокомислена работа е извършил.

Нека ги оставя засега и да побеседвам относно месир Шарла Дьо Блоа, комуто бретонското графство се падаше по линия на съпругата му, както обясних по-горе.

Когато месир Шарл Дьо Блоа, имащ притезание да бъде наследник на Бретан по женска линия, научи, че граф Дьо Монфор силом е овладял земите и твърдините, дето по право му принадлежат, завтече се в Париж да се оплаче на чичо си, крал Филип. Кралят се допита до дванадесетте пера що да стори. Дванадесетмината се произнесоха, че подобава въпросният граф Дьо Монфор да бъде известѐн и призован с нарочни бързоходци да се яви на определен ден в Париж, та да чуят що ще рече в своя защита.