Жан Фроасар - Хроники

Ето как падна градът Рен в ръцете на месир Шарла Дьо Блоа, в лето Господне хилядо триста четиридесет и второ, в началото на месеца май. А месир Гийом Дьо Кадюдал не пожела да остане на разположение на месир Шарла и скоро отпътува в Хембон при графиня Дьо Монфор, която силно се натъжи, узнавайки, че Рен се е предал, а от месир Амори Дьо Клисона и другарите му все тъй нямаше ни вест, ни кост.

Когато град Рен се предаде, както вече чухте, а обитателите му положиха клетва за вярност пред месир Шарла Дьо Блоа, месир Шарл свика съвет, за да реши нагде да се насочи с цялата си войска, та с успех да завоюва останалите земи. Съветът зае становище да поемат към Хембон, гдето се намираше графиня Дьо Монфор, защото, хванеха ли я, докато съпругът ѝ гниеше в тъмница, и туреха ли ръка на града и замъка, спечелена бе войната.

Графинята разполагаше с достатъчно отбрани рицари и вещи ратоборци за защита на града и замъка, а и продължаваше да възлага големи надежди на многоочакваната помощ от Англия, от която все не идеше вест. И започваше да се бои тя, че голямо бедствие е сполетяло подкрепленията — било морска стихия, било вража рат. В Хембон редом с нея пребиваваше и епископът на бретонски Лион, чийто племенник, Херви Дьо Лион, бе на страната на месир Шарла. Там бяха и месир Ив Дьо Тигри, владетел на Ландреньос, кастеланът на Женгант, двамината братя Кирик, месир Анри и месир Оливие Дьо Пенфорт и мнозина други.

Когато графинята и гореизброените рицари научиха, че френските сеньори възнамеряват да ги обсадят и са недалеко, разпоредиха камбаните да известят сбор, та всеки да се въоръжи и да заеме определеното му при отбрана място.

Тъй и бе сторено без възражения.

Когато месир Шарл Дьо Блоа и френските сеньори се приближиха до Хембон и установиха, че е укрепен, разположиха се околовръст за обсада. Неколцина младежи генуезци, испанци 22 22 Италиански наемници се сражават на страната на французите също така в спечелените от англичаните морска битка при Еклюз (1340) и в битката на суша при Креси (1346). И в трите случая, заслужено или не, оценката за извършеното от тях не изглежда ласкава. В документ от ноември 1375 г. се споменава, че на много места в Пикардия след поражението при Креси е имало саморазправа над генуезци и други чужденци, станали жертва, тъй като „според мълвата и общественото мнение сторили предателство спрямо крал Филип“ (…renommee et voix publique couroit que yceulx Genevois et estrangiers avoient tray le roy Phelippe…). Испански наемници също са участвали в почти всички походи на французите по това време. Неласкателно е и отношението на Филип VI към нормандските моряци след поражението при Еклюз: „Не е голяма загуба, дето тая пасмина от морски вълци е била изтребена и унищожена. Негодници бяха те и нищо повече…“ (Римски ръкопис по С. Люс). По-вероятно е в това отношение да има не толкова „франкоцентризъм“, колкото кастово пренебрежение към нерицарите, недооценяване на факта, че военната техника и тактика се променят, че наемничеството е във възход и започва да иззема водещата дотогава роля на потомственото рицарство. и французи отидоха към оградата от колове да дирят приключения, а неколцина от защитниците излязоха насреща им, както обикновено става в такива случаи. Многократно се спречкаха и най-често в загуба бяха генуезци, тъй като прекалено се излагаха на опасност.

Към повечерие оттеглиха се и едните, и другите.

Заранта съветът на сеньорите реши, за да изпробват храбростта на отбранителите, да нападнат на следния ден защитните преграждения и да се опитат ги превзе.

Речено-сторено. На третия ден заранта, около утреня те нападнаха твърде стремително прегражденията. А измежду защитниците наизлязоха най-сърцатите и тъй доблестно се отбраняваха, че боят продължи чак до пладне, когато настъпващите малко се пооттеглиха, като оставиха зад себе си купища трупове и отведоха мнозина ранени.

Когато сеньорите видяха, че людете им отстъпват, люто се прогневиха и отново ги поведоха на пристъп, по-стръвно от преди. Хембонци събраха сили за още по-мъжествен отпор. Графинята, въоръжена, препускаше на бързоног жребец из градските улици и призоваваше людете си храбро да се защищават. Заставяше и благородните дами, и жените от простолюдието да къртят камъни от зидовете и да ги отнасят на крепостните зъбери за обстрел на неприятеля. Караше ги да мъкнат метателни машини и гърнетата с негасена вар, които изливат връз нападателите.

Същата тази графиня предприе едно твърде смело начинание, дето не ще се забрави и следва да се прогласи като най-безбоязнен и дръзновен подвиг. Графинята се покачи на една кула, за да прецени по-добре удържат ли напъна людете ѝ. Погледна и забеляза, че неприятелите до един са напуснали стана и почти всички участвуват в нападението или го наблюдават. Хрумна ѝ бляскава мисъл и възседна тя бойния си жребец, обръжена от глава до пети. Заповяда на около триста мъже, що пазеха отдалечена от нападателите порта, да се метнат на конете и да препуснат подире ѝ. Излезе през същата порта ведно с дружината си и устремно връхлетя палатките и обиталищата на френските сеньори и в миг пламна целият стан, защото го вардеха само коняри и прислужници, които се разбягаха тутакси, щом се появи графинята с людете си, и щом огънят лумна. Когато френските сеньори съгледаха пожара и дочуха клик и глъч, смаяха се и хукнаха всички накъм стана с викове: