Жан Фроасар - Хроники

Тъй и сториха.

Ижепоменатият граф се намираше в Нант. И надлежно бе известѐн и приканен, още на софрата, докато пируваше. Той напои и нагости сито и пресито скороходците, ала най-различни мисли го споходиха, преди да се реши да откликне на кралевата покана за явяване в Париж. Най-подир отвърна, че възнамерява да се подчини на краля и драговолно ще се отзове на повикването. Сетне се стегна и натъкми за път с разхитително велелепие и потегли от Нант с многолюдна и бляскава свита, сподирен от над триста рицари и оръженосци. Дълго яздиха те, докато влязоха най-подир в Париж и преминаха в стройно шествие до страноприемницата, гдето прекараха остатъка от деня и цялата нощ.

На заранта около времето за литургия той възседна коня и последван от многочислена свита рицари и оръженосци упъти се към двореца. Очакваха го вече крал Филип с дванадесетте пера, мнозина френски велможи и месир Шарл Дьо Блоа. Щом граф Дьо Монфор узна как да намери самодържеца и царедворците, отиде в залата гдето се бяха събрали. Заоглеждаха го от глава до пети бароните и наченаха един през друг да го поздравяват, а той се отправи към краля, стори поклон доземи и рече:

— Сир, явявам се тук по Ваш призив и желание.

Кралят отвърна и рече:

— Признателен съм за тази ви постъпка, граф Дьо Монфор. Ала чудя се и недоумявам как и отгде нагде ви скимна да турите ръка на Бретонското херцогство, над което нямате никакви права, тъй като съществуват по-преки наследници от вас, които всъщност ощетявате. А донасят ми, че за да се подсигурите, отишли сте при моя противник, краля на Англия, поставили сте се под негова опека и нему сте дали клетва за вярност и предано служение.

Отвърна графът и рече:

— О, кралю! Не вярвайте на мълвата, защото наистина зле са ви осведомили — не би ми дало сърце да го сторя. Колкото до прякото роднинство, що поменахте, моля да ми простите, кралю, но заблуждавате се, тъй като не зная по-близък човек на блаженоусопшия херцог на Бретан от мене си — неговия брат. И ако за другиго бъде отсъдено и обявено, че по̀ му е близък по закон, ще го прогоня, без да смятам, че съм проявил дързост и бунтарство.

След тези слова кралят рече и отговори:

— Уважаеми графе, достатъчно приказки наприказвахте. Сега заповядвам ви в името на верноподаничеството, що ми дължите, да не напущате пределите на град Париж до две седмици, докато бароните и перовете се произнасят по вашето родство. И тогава ще знаете какви са правата ви. Постъпите ли инак, помнете, че си навличате гнева ми.

Отвърна графът и рече:

— Да бъде волята Ви, сир.

Той се сбогува с Негово Величество, отправи се към страноприемницата и щом пристигна, прибра се в стаята си и захвана да размислява и крои: изчакаше ли присъдата на бароните и перовете, можеше тази присъда срещу него да се обърне, защото по всичко личеше, че кралят е по-склонен да вземе страната на племенника си, месир Шарла Дьо Блоа, нежели неговата. А види се, отсъдят ли в негов ущърб, кралят ще разпореди да го запрат, докато върне до един замъци, градове и твърдини, що е превзел и владее, а наедно с тях — цялото имане, дето е заграбил и пръснал. И реши, че по-добре ще е да разгневи краля и да се прибере в Бретан по живо по здраво, нежели да чака в Париж, в опасност и под угроза.

Както намисли, тъй и стори. Тихомълком оседлаха конете и потегли той с малцина придружници, та се завърна в Бретан преди още кралят или кой да е чужд човек да са го усетили; всички смятаха, че се е затворил в страноприемницата 18 18 Граф Дьо Монфор се облякъл в дрехите на свой менестрел и следван от един слуга напуснал Париж през нощта — по онова време не затваряли градските порти. Приближените му пък разпространили мълва, че лежи болен. .

Когато той се завърна при своята съпруга, графинята, в Нант, разказа ѝ премеждията си, сетне по съвета на тази юначна жена с лъвско сърце обходи градищата, замъците и твърдините, дето бяха го признали за господар, навред глави конници и пехотинци в подходяща численост, определи опитни предводители и натрупа продоволствия в изобилие. И даде на всички наемници — и конници, и пешаци — тъй богата плата, че до един горяха от желание да му служат. Щом във всичко тури ред, както се следва, завърна се той в Нант при нейна милост съпругата си и при градските обитатели, които, изглежда, твърде силно го обичаха, защото ги обсипваше със скъпи дарове. Прочее, малко ще го оставя и ще се повърна към краля на Франция и неговия племенник — месир Шарла Дьо Блоа 19 19 С грамота от 7 септември 1341 г. съветът на перовете единодушно определя за законен наследник Шарл дьо Блоа. Последният нахлува с войската си в Бретан, обсажда защитавания от граф Дьо Монфор град Нант и след предателство успява да го плени и отведе в Париж. По заповед на краля непокорният граф е затворен в Лувърската кула, където остава — според Фроасар — до естествената си смърт. .