Жан Фроасар - Хроники

— Любезни сеньори, всинца сте мои родственици и на служение при мен. Усещам и разбирам, че часът ми е ударил и съм пътник. Поверявам ви моята съпруга, кралицата, която е бременна. Ако даде Господ тя да роди мъжко чедо, от каквото се нуждае короната на Франция, аз ви моля да бдите над него и да го възкачите на престола, когато прецените, че е настъпил моментът. Ако ли рожбата е женска, определете друг, справедливо избран престолонаследник, тъй като знам добре, че нашите закони 12 12 В Салическия законодателен сборник (т.нар. Салическа правда — V-VI в.) не съществува такъв закон. В периода от края на X в. до началото на XIV в. всички френски крале са имали наследници от мъжки пол. Именно това стечение на обстоятелствата започнало да се възприема като закон. Впрочем, поне на теория, кралската власт при Капетингите е била изборна, а не наследствена до края на XII в. (вж. P. Gasguet. L’empire bysantin et la monarchie franque. Paris, 1880). Обратно, и на теория, и на практика престолонаследието в средновековна България е било „многовариантно“ — първородничеството, а и роднинството не са били нито задължително, нито дори достатъчно условие за придобиване на короната. Причината не е в едно „по-либерално“ отношение към върховната власт, а в чиновническия характер на византийския държавен модел, възприет у нас, във феодалната раздробеност, податливостта към чуждоземни влияния и пр. (вж. напр. В. Начев. Български грамоти. София, 1996, стр. 125–126). и разпоредби не позволяват момиче да наследи кралството.

Всички дадоха обет вярно да изпълнят завета. Сетне, през нощта срещу Петдесетница, в лето Господне хиляда триста двадесет и осмо, крал Шарл издъхна.

Скоро след неговата кончина, съпругата му, кралица Жана, се сдоби с момиченце и това хвърли в смут цялото кралство. Когато дванадесетте пера на Франция и най-високопоставените барони, узнаха, че кралицата си има момиченце, събраха се всички в Париж, за да обсъдят и намислят кому се полага френското кралство и кого да въздигнат на престола. Много мнения и много речи се размениха и изрекоха. Предложи се между другото тази чест да бъде оказана на Едуарда, младия крал на Англия, сестреник на покойника, ала отхвърлена бе след кратко обсъждане, понеже дванадесетте пера на Франция твърдяха, както твърдят и сега, че поради особено благородното си естество френската корона не може по никой начин да се предава на жена или по женска линия. Тогава дванадесетте пера спряха избора си на месир Филип Дьо Валоа 13 13 Несъмнено все още смътното национално чувство е играло роля при този избор. По думите на един съвременник „коронясан бе Филип Валоа, защото е родом от кралството“. Първата употреба на nation като термин с неговото съвременно западноевропейско значение се среща у френския юрист и философ Жан Боден през XVI в. , син на граф Дьо Валоа, племенник на Негово Величество крал Филип и братовчед на блаженопочившия крал Шарл. За общото споразумение короната на Франция да се отдаде на Филип Дьо Валоа и той да възлезе на престола с усърдие спомогнаха граф Дьо Ено, граф Ги Дьо Блоа и месир Робер Д’Артоа, защото и тримата водеха за жени сестрите му.

Коронясан бе Филип в Реймс 14 14 Церемонията по коронясването на френските крале се е извършвала в катедралата в Реймс, тъй като там бил въздигнат в крал (481) основоположникът на франкската държава и на династията на Меровингите Кловис (Хлодвиг — ок. 466–511). в съборния храм Света Богородица, и отдадоха му всички почести, които подобава да се отдадат на един крал на Франция.