Жан Фроасар - Хроники

Отвърнаха му:

— Сър, добър го намираме и най-вече прав е графът, че Гаскония е далеко, а като нямаме попътен вятър как да продължим да плаваме нататък? Излезете ли на суша в Нормандия и навлезете ли във френското кралство, както той казва, бързо-бързо ще вдигнат обсадата на Ажийон.

Кралят отново заговори:

— Тогава обръщайте и пълен напред към Нормандия, защото волята ни е натам да поемем и да плаваме, и нека Бог ни води!

Него ден кралят и коронният съвет определиха и въздигнаха за главнокомандващ флотата граф Дьо Уорвик, за конетабъл 28 28 В XIV в. конетабълът е върховен главнокомандващ на кралската армия. — владетеля на Бокам, за маршал — Томас Холандски, а за главен шамбелан 29 29 Първоначално шамбеланът се е грижел за всичко, свързано с кралските покои. През XIV в. тази длъжност започва да се превръща в чисто почетна и означава, че заемащият я се ползва с особено кралско благоволение. на Англия — граф Дьо Онтидон. И наброяваха морското и сухопътното войнство на английския самодържец 4000 бойци и 12000 стрелци.

Така по заръка и повеля на краля корабите се насочиха към бреговете на Нормандия и скоро задуха силен попътен вятър, за какъвто не бяха и мечтали. Пристанаха в Ож Сен Ват на [полу]остров Константин. И така се възрадва месир Годфроа Дьо Аркур, задето най-подир навлизаха в Нормандия, че от радост го не свърташе на едно място и говореше:

— Нагазваме из най-мазните, из най-щедроносните земи на света и ще се разпореждаме с тях, както си поискаме, защото тукашният народ е прост и не му разбира главата от война.

Когато крал Едуард Английски — тогава в разцвета на младостта си — пристигна в Ож Сен Ват на остров Константин 30 30 Едуард III дебаркира на 12 юли на полуостров Котантен (в оригинала остров Константин) и остава в Сен-Ват 6 дни. и корабите му се събраха, всички наизлязоха и започнаха да скачат на пясъка, защото имаше отлив. Кралят — мъж с желязна воля — стъпи на борда и също скочи, ала приземявайки се, подхлъзна се и тъй зле се удари, че кръв шурна из носа му. Тогава рицарите около него заговориха:

— Сър, върнете се на кораба. Не е на добре, лоша поличба е това.

— Защо — отвърна кралят, — по-добро знамение не може и да бъде — земята ме желае.

Дочулите тези слова доволни останаха и силно се възрадваха.

Англичаните малко по малко се изнесоха на брега и се разположиха наоколо възможно най-удобно. Когато разтовариха корабите, посъветваха краля да остави на борда воини и стрелци и да го сподирят по море. Сетне обсъдиха как да се придвижат по сушата. Разпределиха людете в три отреда 31 31 Изглежда, че този начин на придвижване при военен поход в чужда страна е нещо обичайно. Срв. описанието на В. Златарски за прекосяването на българските земи от Фридрих I Барбароса (ок. 1125–1190) през лятото на 1189 по време на III Кръстоносен поход ( История на българската държава през средните векове , т. 2, София, 1940.). . Единият щеше да върви отстрани, покрай морето, другият щеше да напредва начело, откъм вътрешността, а кралят трябваше да оглави средния отряд, като всяка нощ страничните защитни отреди щяха да се събират около кралския стан. И отредите потеглиха и препуснаха по предначертания план. А морската дружина, която плаваше покрай брега, пленяваше всички малки и големи съдове по пътя си и отвеждаше ги. Стрелците и пехотинците се придвижваха покрай морето и грабеха и отнасяха къде каквото стигнат. Така продължиха и едните, и другите, по море и по суша, догдето се натъкнаха на добре укрепен пристанищен град на име Барфльор. Влязоха в града без бой, защото обитателите му не оказаха съпротива от страх да не бъдат изтребени 32 32 Авторът не преувеличава — появата на англичаните е всявала паника. Така например споменатият на друго място в текста манастир Сент-Етиен е бил заобиколен от яка крепостна стена със защитни кули, но при вестта за настъпването на англичаните бил изоставен без опит за отбрана. Но подведен от летописеца Жан Льо Бел Фроасар допуска груба грешка, твърдейки по-нататък, че и Кан бил предаден без бой. , но непристъпният господарски замък не се предаде. Това не попречи на англичаните да плъзнат из улиците и да оберат всичко ценно, до което се докопат, а докопаха се до товари злато и сребро и отмъкнаха на корабите плячката и трофеите, но отведоха и гражданите, годни да носят оръжие, за да не се съберат и да не се надумат да ги нападнат.