Жан Фроасар - Хроники

Кралят с целия си обоз пое къмто Сен Ло Льо Константин, но пътьом се установи за три дни край една река, за да изчака крайморския отряд, за който вече говорихме. Когато последният ги застигна и натовариха награбеното в обозните кола, граф Дьо Сюфор, граф Дьо Уорвик, месир Рьоно Дьо Гобеен и месир Томас Холандски отново тръгнаха отляво, подлагайки всичко на огън и меч, а месир Годфроа Дьо Аркур вършеше същото отдясно. Кралят яздеше помежду им и всяка вечер се събираха, но да са изминавали най-много по две-три левги на ден, защото никак не бързаха.

По времето, за което говоря, в лето Господне хиляда триста четиридесет и шесто, тучните плодоносни земи на Нормандия бяха разорени и опустошени, поради което многочислени и горчиви тъжби обсипаха пребиваващия в двореца си в Париж Филип Дьо Валоа. Доложиха му:

— Сир, кралят на Англия е превзел Константин с бойците и стрелците си, подлага всичко по пътя си на огън и меч и скоро ще бъде пред стените на Кем, а водач му е месир Годфроа Дьо Аркур. Трябва да се намесите.

— Кълна се в душата си и в тленната ѝ обвивка — отвърна кралят, — че здраво ще се заема с тази работа.

Тутакси разпореди писците да се заловят за перата и да насъчинят писма, и проводи воини и бързоходци до всякакви, обвързани с короната владетели и сеньори. Не пропусна да извести най-паче славния крал на Бохемия и сина му — месир Карла, — когото вече именуваха крал на Германия, а̀ко и Людвиг Баварски да бе още жив. Със съдействието на Църквата и на някои влиятелни особи в Римската Империя, Карл Бохемски бе избран за крал на Германия и император на Рим, тъй като Людвиг бе на преклонна възраст, но и с постъпките си не бе угодил на римляните, както вече бе обяснено и разказано в тази летопис. Също известени бяха и херцогът на Лотарингия, граф Дьо Салбрюс, графът на Намюр, графът на Савоя и месир Луи Савойски, негов брат, Женевският граф и всички велики барони, за които кралят знаеше или се надяваше, че ще му служат. Още известени бяха всички мъже от кралството чрез градоначалниците на обикновените и на славните градове, чрез надзорници, управители, наместници и кметове — да бъдат до един в бойна готовност 35 35 Филип дьо Валоа и обкръжението му били дълбоко предубедени във войнската негодност на простолюдието. За разлика от Едуард III те все още не разбирали, че рицарството е престанало да бъде само по себе си решаваща военна сила. Свободният от предразсъдъци английски крал отбелязва факти, за които французите са слепи: „(в битката при Кан) гражданите се отбраняваха твърде добре и най-храбро, тъй щото схватката бе преожесточена и дълготрайна.“ Фроасар пък отбелязва в Римския ръкопис според версията на С. Люс: „самодържецът на Франция свика твърде голям набор навред из кралството, ала рече, че освен благородници от земите френски други ратни люде не желае и че да повежда общинари на бой би било най-пагубно и вредоносно, защото тая паплач чезне в схватката кат сняг на слънце, което и ясно е проличало в сраженията при Креси, при Бланк Так в Нормандия, при Кем и навред, гдето те са участвували, та и затова не ще ни да ги види, ни да ги чуе и от по-малките и по-големите градове само арбалетари приема. Скланя златните и сребрените им пари да вземе, та да има за плата на благородниците — това стига. Те по̀ бива по домовете си да останат, да вардят женорята и дечурлигата и нека на труд и търговия се отдадат, а ратното дело на знатните да предоставят, защото те в него са вещи и обучени.“ (стр. 270–271). . Посочени бяха денят и мястото, където всеки трябваше да се яви и да се представи, защото кралят се стягаше за война с англичаните, които бяха нахлули в земите му. Всички призовани и известени с писма се приготвиха и запасиха с всичко необходимо, ала не веднага, та през това време англичанинът обходи, опожари и опустоши твърде много френска земя.

Постановиха кралят и коронният съвет още с идването на вестта за нашествието на краля на Англия в Константин месир Раул — граф Д’Йо и Дьо Гин и конетабъл на Франция, и граф Дьо Танкарвил — шамбелан на Франция, начаса да препуснат към Нормандия, да се явят в славния град Кем, да свикат тамошното кралско войнство и да преградят пътя на неприятеля. Също наредено им бе, ако държат на честта си, тъй да сторят, че англичаните да не преминат река Урна, която тече от Кем към морето. Двамината сеньори се подчиниха и заявиха, че ще сторят всичко, което е по силите им, за да изпълнят дълга си и, въоръжени до зъби, с голяма свита, отправиха се за Руан, където престояха четири дни, докато се стекат всички бойци от околността, сетне, като научиха, че кралят на Англия е достигнал до Сен Ло Льо Константин, потеглиха. Яздиха, докато пристигнат в Кем, където се установиха и сториха необходимите приготовления като люде, решени да изпълнят достойно войнския си дълг, влизайки в сражение с неприятеля.