Жан Фроасар - Хроники

Ако и да понесоха големи загуби, англичаните успяха и въпреки всичко, още със стъпването си на отвъдния бряг, заставаха в строй към полето. Местните юнаци, доведени от месир Годмара за охрана и отбрана на брода, като усетиха стрелите на англичаните да ги засипват и като видяха, че има ранени, забравиха ред и дисциплина, разбъркаха се и търтиха да бягат, изоставяйки благородниците сами на бойното поле да се оправят, както могат. Добре, че англичаните се заеха да изтеглят на брега обозните коли и животни, наместо да подгонят французите и да се впуснат да ловят пленници, защото далеч повече щети щяха да им причинят. Когато месир Годмар Дьо Фай видя каква беда ги сполита, тъй като англичаните до един са преминали отвъд, а повечето от людете му са ударили на бяг и с неговата дружина е свършено, намисли и той да се спасява — така и така всичко е загубено — и като нареди на знаменосеца си да го следва, препусна през полето. Говори се, че понеже дръжката на бойния стяг му пречела да язди, знаменосецът го захвърлил в храсталаците, където и по-сетне англичаните го намерили. След разбиването на дружината му и обръщането ѝ в бяг, месир Годмар пристигна с неколцина рицари в Сен Рикие, областта Понтийо, и спря там, за да разбере какво става и къде е крал Филип.

А сега нека поговорим за краля на Англия и за това какво предприе той след успешното преминаване на брода.

След като кралят на Англия и людете му се прехвърлиха през реката, след като разбиха и прогониха неприятеля и разчистиха полето и ни се видеше, ни се чуеше французин, за да им препречи пътя, тръгнаха всички заедно, потегли и обозът, и яздеха с развети знамена: най-отпред — челният защитен отряд с маршалите, сетне — главните сили с краля и сина му, най-подир — тилният защитен отряд. Така яздеха те в строй, преспокойно, както из Вексен и Вимьо, защото знаеха, че Сома е зад гърба им. Предстоеше им да преминат още само една река — Канс, която се спуска покрай градчето Монтрьол, — та възнамеряваха да отбият към Ноаел, да квартируват в града и да превземат на пристъп крепостта. Но като научиха, че Ноаел принадлежи на госпожа Д’Омал, сестра 38на покойния месир Робер Д’Артоа, пощадиха ги и хванаха в друга посока. Маршалите пък продължиха до Кротоа, завзеха града и го подпалиха, но крепостта оставиха непокътната, защото бе яко укрепена. Сетне препуснаха до Сент Еспри Дьо Рю, завзеха града и също го подпалиха. Подир това англичаните спряха на лагер в околностите на Броа и разполагаха с голямо изобилие от най-хубави сентонжски и ларошелски вина, задигнати от търговските кораби на пристан в Кротоа. В петък продължиха пътя си, докато стигнаха до Креси в Понтийо, където и трите дружини се събраха и установиха.

Кралят на Англия знаеше със сигурност, че неговият противник, френският крал, го преследва с цялото си войнство, затова, пристигайки в Креси, тъй заговори на людете си:

— Нека тук се разположим и да дочакаме неприятеля, който иде подире ни. Аз съм в наследствените си владения по линия на госпожа майка ми и съм решен да ги защитя и да ги отвоювам от онези, които дръзнаха да ми ги оспорят.

Тогава англичаните се настаниха на лагер в полето, съблюдавайки пълен ред. Возеха достатъчно съестни продукти и боеприпаси в обоза зад тях, пък и кашаварите бяха набавили едно-друго след прекосяването на Сома. Кралят заповяда рицарите, най-опитни във военните работи, да огледат и да проучат околностите и мястото, където щеше да строи войнството си и да дочака неприятеля. Тези рицари бяха граф Дьо Уорвик, месир Рьоно Дьо Гобеен, месир Годфроа Дьо Аркур и граф Дьо Сюфорт. Събота сутринта четиримата благородника сториха оглед на терена, добре го проучиха и докладваха на краля:

— Сър, на сгода ни е тук да дочакаме неприятеля 39.

Кралят отсече:

— Тъй да бъде в името на Бога и на Свети Георги.

Тогава разпространиха заповедта из целия лагер.

Сега нека поговорим малко за френския крал Филип, който в четвъртък напусна Оазмон, за да догони англичаните при Бланк Так. Казаха му насред път:

— Сир, англичаните вече са прекосили Сома, а на вас приливът ще ви попречи да го сторите на същото място. Налага се да се повърнете в Абвил и там, с цялото си войнство, да преминете по моста.

Кралят се вслуша в съвета и с цялото си войнство се завърна в Абвил, където останаха да нощуват. Това се случи четвъртъка, но и петък целия ден кралят изчака на място людете си, защото имаше твърде много наизостанали.