Жан Фроасар - Хроники

Най-подир, известѐн бе и повикан от крал Филип преминалия към французите, както вече знаете, месир Жеан Дьо Ено. Той пристигна, за да се постави в разположение на краля — в най-добро снаряжение и придружен, както се следва, от рицари и щитоносци от Ено, Брабант и Хабен. Силно се възрадва кралят от пристигането му. Придохождаха и стичаха се воини от вси страни, за да се поставят в служба на краля на Франция и на кралството — едни, защото така повеляваше васалният им дълг, други, за да припечелят плата като волнонаемници. Ала потеглилите от далечните покрайнини не свариха да пристигнат по едно време с находящите се по-наблизо и англичаните напредваха ли напредваха.

В четвъртък сутринта кралят на Франция вдигна стана си в Арен 36и прати съгледвачи да проучат местността и да му донесат за англичаните. Като стигнаха до Оазмон, съгледвачите се натъкнаха на огньове с чевермета, зарязани от англичаните печени-недопечени, на котли и казани препълнени с полусварени мръвки, на опалени пещи с наскоро намятани самуни. Неколцина подхвърлиха:

— Големи дяволи били това англичаните! Уж зарязали софрата, та ние да се разполагаме и да ги оставим да се изнижат по чорапи.

Известиха за всичко на краля на Франция, който по него време яздеше рамо до рамо с Жеан Дьо Ено и людете му между Арен и Оазмон, като му доложиха и разказаха, че англичаните са съвсем наблизо. Кралят нареди на людете си да побързат. Стигнаха до Оазмон по време за литургия, влязоха в града и кралят отседна при Тамплиерите да отдъхне и той, и цялото му войнство. Разтовариха обозните коне, наизвадиха храна, подкрепиха се, пийнаха по глътка, сетне отново запрегнаха колата и ги натовариха. Тогава се издаде заповед обозните коли, каруците и товарните животни да хванат пътя за Абвил и да вървят нататък, а пехотата и конниците да последват маршалските знамена. Заповедта бе точно изпълнена. Френското войнство напусна Оазмон най-много час след пристигането си в града и всички поеха в боен ред и, както явно личеше, твърдо решени да догонят англичаните. Англичаните пък вече бяха на брега на Сома при брода Бланк Так и за да преминат отвъд, разполагаха само с времето, нужно на французите за изминаване на пътя от Оазмон до реката, ще рече около пет левги.

Сега ще узнаете за развоя на събитията през този ден, в който англичаните възнамеряваха да прекосят Сома.

Прочее, да поговорим за краля на Англия, когото оставихме в Оазмон. Той добре знаеше, че кралят на Франция е по петите му с цялото си войнство и горещо желае да влязат в сражение, затова много искаше да премине с людете си река Сома. Привечер, след завръщането на двамината маршали, които бяха обходили местността чак до вратите на Абвил и дори се бяха сблъскали с французите пред Сен Валери, кралят свика съвет и доведоха по негова заповед множество пленници от Понтийо и Вимьо, уловени от неговите люде. Кралят ги запита най-вежливо има ли измежду тях някой да знае брод под Абвил, през който безопасно да преминат той и войската му.

— Ако някой склони да ни каже, ще го пуснем на свобода, а с него, за благодарност, и двадесетмина от другарите му.

Тогава изстъпи се напред, за да говори, един момък, когото наричаха Гобен Агас, защото от добре по-добре познаваше брода Бланк Так — родом бе от тия места, тук бе израснал и дори нея година няколко пъти го бе преминавал. Рече той на краля:

— Аз се наемам. Бог да ми е свидетел, дума давам да ви отведа на такова място, гдето благополучно ще прекосите Сома заедно с цялата войска и не го ли сторя, главата ми вземете. Зная плитчина, гдето на разденяване и на мръкване водата стига едва до колене и дузина мъже преспокойно успяват премина рамо до рамо. От морския прилив реката се покачва и не можеш я прегази, ама при отлив, два пъти в денонощието, оттегля се. Там точно е най-маловодна и човек лесно се прехвърля отвъде, било пешком, било на кон. Инак остава само мостът при Абвил — големия укрепен град с многото войска. Пък на това място, господарю, дето ви говоря, Бланк Так му викат, сиреч Бяло Петно, защото дъното е покрито с як бял камък и, не поддава та, ако щеш с кола преминавай.

Възрадва се кралят на Англия при тези думи на момъка, та готов бе от главата до петите да го позлати и му рече:

— Друже, окаже ли се истина това, що казваш, освобождавам те от плен, покрай тебе още двадесетмина твои другари, а и сто жълтуна ти наброявам!