Румен Ченков: Малкият брат

И по радиото съобщиха за престъпленията, но нищо повече от онова, което тя прочете. Всъщност, имаше един нов момент, който автора на двете публикации беше пропуснал, може би неволно: и в двете жертви полицията не беше открила документи за самоличност. Но за Емилия — а и не само за нея — по-важно беше не липсата на документи, а това, че един опасен човек (а може би — няколко), държи цял град в паника. Улиците вечер опустяваха, а когато хората се прибираха от работа, се оглеждаха около себе си, търсейки съмнителни личности. Вече на сигурно място — зад заключените врати на жилищата си — коментираха чутото през деня и така, вместо търсеното успокоение, хората, като че ли сами наелектризираха и без друго напрегнатата обстановка. Цялата тази история, разказвана и преразказвана, добиваше все по ужасяващи краски. За това, разбира се, допринасяха и средствата за масова информация. В столичния „Неделен детектив“ дори публикуваха две цветни снимки, които бяха толкова страшни, че при спомена за тях Емилия потрепера.

Колко беше доволна, че Кирил спи в съседната стая и тя не е сама в тази вила, станала неин дом, откакто преди две години почина майка и. Как би живяла в града, в празния апартамент, когато по улиците се разхожда един луд и търси поредната си жертва, а полицията е безсилна да се справи с положението. Това сигурно увеличава страха на хиляди жени. Питаше се дали за нея е преимущество, че я съкратиха и по този начин се намираше на по-безопасно разстояние от онзи тип. Ами ако му скимне да прескочи насам, докато е сама? Не е ли и тя точно толкова уплашена, колкото всички жени и млади момичета от града, които са потенциални трупове, докато полицията не залови убиеца? Сигурно повечето от тях всеки ден и всяка вечер изживяват смъртта си. Това е ужасно, но още по-ужасно е, когато останеше сама. Представяше си една и съща сцена, откакто прочете за тази история. Виждаше се как върви по пътеката към лятната кухня и изведнъж чува стъпки. Кръвта й изстива във вените и парализира тялото й. Неспособна е да се обърне, а в следващия момент силна мъжка ръка запушва устата й…

Емилия отпи още една глътка от коняка, изхвърли угарката в пепелника, след това извади нова, давайки си дума да мисли за всичко друго, но не и за това. Да вървят по дяволите всички умопобъркани или каквито са там убийците от този сорт. По-добре да си мисли, че днес е събота и Кирил ще си бъде у дома. Тази сутрин ще му направи хубава закуска. Той обича принцеси с яйца и сирене…

… и едно тънко, студено острие болезнено потъва в меката й шия. Не й остава нищо друго, освен да хване главата си и да я залюлее на три педи от земята, както онази… Как ли би се смяла в такова положение собствената й глава?

Доля си коняк в чашата и го изпи на екс. Това оправи положението, защото след една минута похъркваше на дивана. Последната й мисъл преди да заспи, беше, че сигурно полудява.

Събудиха я ръцете на Кирил, шарещи под тънката, прозрачна нощница. Бяха топли и нежни. Това беше много по-приятно от ранното събуждане тази сутрин и тя не се възпротиви, макар да беше сънена и да не можеше да си обясни защо спи в кухнята. Обви с ръце шията на Кирил, придърпа го към себе си и устните им се сляха.

— Еми, защо си тук? Да не сме сърдити? — попита я Кирил, когато се наситиха на първата целувка.

— Хайде целуни ме пак и после ще ти разкажа. Имаме доста време.

— Май трябва да наваксаме пропуснатото от снощи — каза Кирил и отново потърси устните й, като същевременно свали слиповете си и събра полите на тънката й нощница върху мекия, отпуснат корем.

Когато стенният часовник удари десет пъти, Емилия — току-що излязла от банята — приготвяше закуската, а Кирил се мотаеше по двора.

Топлите струи на душа я ободриха и снощните й страхове, на дневна светлина й се струваха пресилени и до голяма степен неоснователни. Беше нелепо, че се уплаши толкова много от снощния кошмар. А тя наистина се уплаши. За това свидетелстваше преполовената бутилка коняк. Видя я, когато отвори хладилника, за да вземе яйца. Беше изпила твърде голямо количество и това обясняваше тъпата болка в главата й. Разбира се, половин бутилка коняк едва ли можеше да мине за голямо количество пред някой редовен пияч, но не и за нея. Тя си позволяваше да изпие само по една чашка в добра компания, а такава напоследък липсваше.

Върна се при печката, където филиите с яйца и сирене бяха готови. Странно! Макар и в състоянието, в което се намираше снощи, не забрави за снощното си обещание.