• Пожаловаться

Румен Ченков: 1977

Здесь есть возможность читать онлайн «Румен Ченков: 1977» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

1977: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «1977»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Румен Ченков: другие книги автора


Кто написал 1977? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

1977 — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «1977», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Румен Ченков

1977

Бе март, седемдесет и седма.
Денят — до втръсване обикновен.
Утрото напомняше за пролет,
капчуците отмерваха минутите…
до края.
Ден, слънчев и усмихнат,
но студен.

Направиха часовниците
обиколка
и слънцето се скри
под хоризонта.
Спусна се нощта,
а в къщите —
на топло —
хората отмаряха,
загледани в Канала,
с чаша вино:
от трудовия делник
разтоварваха.

В началото бе тътен,
приглушен… съдбовен.
Сякаш в ада демони
празнуваха.
В сърцата ни
роди се ужас смътен
и лъхна хлад гробовен.
Изгасна токът,
а стъклата задрънчаха…
шишетата и чашите…
като че танкове навън
с машинен рев запяха
под прозорците…
и чуваше се звън…
А хората се сетиха
какво ще ги постигне,
но бяха вцепенени
и уплашени.
Гледаха се
без да мигнат
в лицата пожълтели…
чакаха да се отвори адът…
усетиха смъртта —
как идваше
с косата си студена.

И залюля се майката Земя!
В недрата й
огромни демони танцуваха.
Два блока като
влюбени
се зацелуваха,
а Сатаната весело запя
във писъка на тез,
които съществуваха.

Пищяха дечица,
пищяха жени,
търкаляха се
и се удряха в стените.
Паниката беше господар
по стъпалата,
в спалните
и кухните…
В душите
паниката беше
господар!
В ужасен танц
два блока се целуваха —
гротескно-любовен
кошмар.

От тази нощ градът
се промени:
със грохот грозен
сградите се срутиха.

Смъртта косеше хората под тях:
над сто човека
под руините —
затрупани.
Преди минути
всички бяха живи,
а после — смачкани,
обезобразени
трупове.
Деца,
мъже,
жени,
с последен писък
се прощаваха
с живота
под прах,
парчета от панели,
железа и
мебели.

Свищов се люшкаше
във транс.
„Траверси, като змии
се огъват — един комшия
каза. — С очите си
видях!“
Бучене, грохот…
Писъци…
и СТРАХ!
Скачаха студенти
от терасите
и долу, на паважа,
срещаха смъртта си.

А живите —
по милост на съдбата —
затрупани под тонове бетон,
не знаеха
на кой от двата свята
се намират…
очакваха да бъдат смазани
под скърцащите,
тракащи
отломки,
тъй, както
другите до тях.
Те виждаха крака,
ръце…
парчета…
а собствените — не,
затрупани под
камъка.
Какво бе болката
от смазаната плът,
пред детското стенание
в съседната камара
от желязо и
бетон,
или пък от…
ТИШИНАТА!
Ужас бе
сковал сърцата,
които чакаха
смъртта да ги докосне
с ледено дихание.

Защо убиваш, майчице Земя!?

Над сто ковчега
в болничния двор!
Засвириха сирени на линейки
(да пуснат градските
ги беше страх. От паника).
Над сто жалейки
в моя град
остави този ден
по портите
и стълбовете бели!

Бе март, седемдесет и седма.
Четвърти ден.
За някои… последен.

2007 г. Добрич

Информация за текста

© 2007 Румен Ченков


Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12477]

Последна редакция: 2009-06-24 13:00:00

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «1977»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «1977» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Румен Балабанов
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Румен Вучков
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Румен Вучков
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Румен Ченков
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Румен Ченков
Отзывы о книге «1977»

Обсуждение, отзывы о книге «1977» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.