Джеймс Чейс - Подхлъзването

— А как наистина ще протекат нещата?

— Ще приготвя един магнетофонен запис. На записа ще има издиктувани известен брой писма, а ти ще пуснеш лентата, така че свидетелите да чуят гласа ми като плейбек. Ръката ми върху облегалката ще я сътворим лесно. Едно сако и една телена рамка ще имат грижата за това. Ще обърнеш креслото с гръб към вратата. Гласът, ръката и евентуално една тлееща цигара ще бъдат достатъчни да убедят всекиго, че съм в стаята. Докато ти се грижиш за това, аз ще бъда на пътя върху скалата и ще сменям колелото на колата. Щом свърша, ще се върна веднага в къщата, ще вляза през прозореца на кабинета, ще облека сакото с което са ме видели и ще дойда до вратата на кабинета. Ще се извиня на Блейкстоун за това, че съм го оставил да чака. Ако ти не изгубиш самообладание и следваш това, което ти казах, алибито ни е несъкрушимо. Хайде, намери недостатъци в него.

Тя се облегна на рамото ми. Усетих, че потреперва леко.

— Да предположим, че Блейкстоун закъснее и записът свърши? — попита тя.

Кимнах с глава.

— Доволен съм, че си внимавала. Това е добър въпрос. На лентата имаш запис за един час. Щом Харгис донесе кафето и излезе, изключи магнетофона и чакай докато дойде Блейкстоун, за да го пуснеш пак. Ще имаш предостатъчно запис. Има едно деликатно място в този план, но то е съществено за успеха му. Тази ситуация ще иска доста предварителна подготовка и ти трябва да я изчислиш точно по време. Когато излезеш да кажеш на Блейкстоун, че няма да се забавя много, аз ще се включа и ще кажа: „Съжалявам, Райън, малко остана“, или нещо подобно. След това ще продължа да диктувам. Това ще го убеди по-добре от всичко, че съм в стаята. Но съгласуването на времето ще бъде много деликатно. Аз ще запиша тази реч, ще запиша и пасажчето, а ти ще трябва да го пуснеш в точно определеното време.

— Звучи твърде трудно за изпълнение, Чад.

— Но трябва да бъде направено.

— Не може да кажем, докато не го опитаме. Има едно нещо, за което не си помислил. От къщата се чува, когато колата напуска гаража. Ако тя излезе в девет часа и Блейкстоун не пристигне до девет и тридесет, да предположим, че Харгис ще има достатъчно време да се зачуди дали е тръгнала. Да предположим, че той отиде да види дали тя няма неприятности със запалването на двигателя?

— Сега използваш добре главата си — казах аз. — Точно това е въпросът, който исках да повдигнеш. Наистина, можем да се подхлъзнем на нещо като това — изгасих си цигарата и запалих друга. — Щом я ударя, ще я сложа в колата и ще я закарам до горния край на пътя, до скалата. Ще се скрия отстрани на пътя в дърветата и ще чакам Блейкстоун да мине. Щом той премине, ще тръгна към първия опасен завой…

— Не, чакай, Чад, така не върви! Той може да забележи, че мантинелата не е разрушена. А ти се опитваш да го накараш да вярва, че тя вече е имала произшествие.

— Да — потърках главата си отзад и се намръщих. — По дяволите! Това е нещо, което съм пропуснал! Ще трябва да съкратим времето, Ив! Ще трябва да докараме Блейкстоун тук по-рано. Сега слушай: ето по какъв начин ще го свършим. Щом видя да се задават светлините му, ще взема Вестъл в мен на шофьорското място и ще поставя ръцете й на волана. Ще карам надолу срещу него, като се прикривам зад нея. Ще се движа бързо, а и той, както знам, кара бързо. Вероятно ще познае „Ролса“ и може да зърне за миг Вестъл, но няма да види мен. Аз ще се свия добре зад нея. Когато чуе за произшествието, ще сметне, че е станало секунди след като са се разминали.

— Цялото това съгласуване по време ще бъде трудно, Чад. Ако той дойде рано…

— Той никога не подранява, обикновено закъснява. Но аз ще държа да дойде навреме, когато го поканя.

— А ако го извършиш на половината път, Чад, как ще се върнеш навреме? Не можеш да вървиш три мили. Много е далече…

— Права си. Следобеда ще вземеш колата си и ще я скриеш в гората. Остави я там, за да я използвам, когато свърша.

— Ще го направя.

Погледнах часовника си. Беше близо четири часът.

— Помисли за всичко това, Ив. Имаме време. Поработи върху него. Помисли за всички възможни непредвидени спънки. Не можем да си позволим да направим грешка.

— Да… Ще помисля.

— Обади ми се, когато тя излиза вечер. Трябва да бъде по тъмно. Трябва да сме сигурни.

— Ще ти съобщя.

Станах прав.

— Значи започваме?

— Започваме.

— Уплашена ли си?

— Малко.

— Не можем да сгрешим, ако разсъждаваме. Твоята задача е опасна и важна.

— И твоята задача е опасна.