Джеймс Чейс - Подхлъзването

— Е, добре, ще се оправим — казах аз. — Ще й мине. Не доведох този приятел на приема, понеже е малко недодялан.

Харгис влезе с шапката на Легит. Подаде му я и, след като ме погледна бързо и студено, излезе.

— Хайде, лека нощ, мистър Уинтърс — каза Легит като ми подаде ръката си.

Ръкувахме се.

— Ако имах червило на яката си като вас, бих го изчистил веднага — продължи той. — Може и мисис Уинтърс да има остри очи като моите. Той излезе, като ме остави вцепенен, с лудо биещо сърце.

Големият стар стенен часовник в хола удряше три часа, когато отворих предпазливо вратата на спалнята и пристъпих в слабо осветеният коридор.

Спрях се за няколко секунди и се ослушах. До мен не стигна никакъв шум, освен постоянното цъкане на ръчния ми часовник и по-дълбокото, по-бавно тиктакане на часовника в хола. Затворих вратата и я заключих, като взех ключа. Минах по коридора и се спрях пред вратата на Вестъл. Долепих ухо до нея, но не чух нищо.

Отидох до края на коридора, след това преди да забия по отклонението, водещо към стаята на Ив, погледнах зад рамо, за да се уверя, че никой не ме наблюдава. Спрях се пред вратата на Ив, натиснах дръжката и бутнах леко. Вратата се отвори навътре. Влязох в осветената от луната стая, затворих зад себе си и превъртях ключа.

— Кой е там? — попита Ив остро.

Можах да видя само силуета й, когато тя седна в леглото.

— Говори по-тихо! — смъмрих я. — Не пали лампата.

— Какво искаш? Какво правиш тук?

По тона й можех да се досетя колко е разтревожена.

— Тя ме обвини, че съм излязъл с жена и имахме разправия.

— Не знае ли с кого?

— Не.

— Тогава какво правиш тук? Остави ме сама.

— Не викай толкова! Искам да говоря с теб.

— Не желая да те слушам. Моля те, върви си! Виж какво се случи последния път, когато дойде в моята стая. Моля те, изчезвай веднага.

— Няма значение какво се случи последния път. Важно е сега, какво ще кажеш да спечелиш петдесет хиляди долара, Ив?

— За какви глупости говориш? Отивай си, Чад!

— Слушай какво ще ти кажа. Предлагам ти шанса да вземеш петдесет хиляди долара. Предлагам ти също и себе си като съпруг. Плюс правото да делиш петдесет милиона долара с мен. Какво ще кажеш за това?

Настъпи дълга пауза. Тя се взираше в мен, опитвайки се да долови изражението ми в тъмнината.

— Пиян ли си? Какво говориш?

— Спомняш ли си онази вечер, когато ти говореше за Провидението и аз те попитах, какво имаш предвид. Че Вестъл може да се разболее, да й се случи нещастие и да умре? Ти каза, че се случва на някои. Помниш ли?

Пръстите й се впиха в чаршафа с който беше покрита.

— Чад! Какво говориш? На Вестъл ще се случи нещастие!? Откъде знаеш? О, моля те да не говориш безсмислици и да изчезваш. Тя може да влезе всеки момент!

Наведох се напред и прошепнах:

— Нямам намерение да чакам Провидението, Ив. Аз ще я убия!

Чух само как тя си пое внезапно въздух. Почаках, както бях чакал за реакцията на Вестъл, когато й предложих данъчната измама. Мислих си, че мога да разчитам на Ив, но не бях убеден. Ако тя се откажеше от предложението ми, бях свършен. Устата ми пресъхна, докато чаках да чуя какво ще каже.

Тя остана неподвижна, както ми се стори, безкрайно дълго време. Ръцете й стискаха чаршафа, очите й, проблясващи на лунната светлина, гледаха неотлъчно в моите. Струваше ми се даже, че чувам тежкото тупане на сърцето й.

— Да я убиеш? — прошепна тя. — Как ще го извършиш, Чад?

Слава Богу! Мисля, че това се надявах да каже. Сега вече знаех, че мога да действам, тъй като без нея планът ми беше неизпълним. Потърсих в джоба си пакета с цигари, предложих й една, но тя поклати глава. Аз запалих и за един кратък миг двамата се гледахме на пламъка на запалката.

Тя беше бяла като пресен сняг, а очите й бяха тъмни дупки в лицето.

— Как ще го направиш?

— За момента няма значение как ще го направя. Но ако го направя, ще се омъжиш ли за мен, Ив?

— Да се омъжа за теб? Как мога? Аз съм омъжена за Лари!

— Можем да се оправим с него. Той ще ти даде развод. С шестдесет милиона долара можеш да се оправиш с всекиго. Слушай! Няма да го извърша, ако не ми дадеш дума, че ще се оженим след като получиш развод. Докато чакаме развода, ще отидем в Европа и ще живеем като съпрузи. От момента, в който тя умре, няма да те изпусна от погледа си. Не зная какво чувстваш към мен, но зная какви са моите чувства към теб. Ти си единствената жена, която някога съм обичал. Ти си в кръвта ми. Няма да те питам дали ме обичаш, но зная, че двамата можем да бъдем щастливи. Ще се омъжиш ли за мен след нейната смърт?