Джеймс Чейс - Подхлъзването

— За какъв дявол? Не съм в настроение за плажна авантюра тази нощ. Хайде да го отложим, за Бога, казвам ти, че имам работа да върша.

Той тръгна надолу по стъпалата, като я остави на балкона. Лицето й беше помръкнало от нещастие. Тя тръгна първо след него, след това се спря и с отчаяно свиване на раменете се приближи до плетения стол, на който бях седял, и се отпусна в него.

Двамата наблюдавахме Лари през градината към паркинга на хотела. Той влезе в един раздрънкан, прашен „Форд“ и тръгна към Литъл Идън.

Ив седеше неподвижна и го наблюдаваше, докато изчезна от погледа й. Аз излязох иззад палмите и седнах на един стол до нея. Тя беше толкова погълната да гледа подир Лари, че дори не ме забеляза. Запалих цигара и зачаках.

След малко тя усети, че някой стои близо до нея и рязко погледна нагоре. Очите ни се срещнаха.

— Здравен, Ив — казах й и се усмихнах.

Тя се дръпна. Страх, изненада и яд блеснаха в очите й.

— Какво правиш тук?

— Шпионирам те. Майка ти е твърде добра сложена. Направо прилича на мъжага.

Пръстите й побеляха от стискане, но тя замълча.

— Знае ли мисис Уинтърс къде си? — каза яростно. — Защо напусна приема?

— Трябваше да се срещна с един човек, Ив.

Тя отново се дръпна назад.

— Когато на един мъж му стане отегчителна една жена, винаги има среща с някого — продължих, като я гледах втренчено. Ръцете й се превърнаха в юмруци, но тя не каза нищо.

— Кой е той, Ив?

Тя ме погледна, поколеба се, после внезапно сви рамене и каза:

— Съпругът ми. Доволен ли си?

Почувствах един лек спазъм в червата си. Не бях очаквал да чуя това и то ме порази.

— И си го държала в тайна? Обичаш ли го, Ив?

— Обичах го.

— Значи затова ти не искаш да загубиш луксозната си служба. Обзалагам се, че той ти струва скъпо.

Тя потрепери.

— Да не говорим за него.

— Аз искам. Той изглеждаше твърде отегчен. Други жени, а Ив?

— Стотици други жени — отговори тя горчиво. — Не знаеш, какво значи да си обичал някого и да виждаш, как тази любов се пръска на парчета. Сега вече Лари не означава нищо за мен. Той е само един лош навик. Ако изведнъж пак се влюби в мен, бих могла да го напусна. — Тя направи пауза, след това продължи със стегнат, задушен глас. — Засега сме оставили любовта, сложили сме я на рафта за някоя друга жена. Знаем, че всяка минута, която той прекарва с мен, го отегчава до смърт, което ме кара да го виждам всеки четвъртък. Продължавам да се надявам, че ще се промени. Беше време, когато той ме молеше за любовта ми. Може би някой ден пак ще се моли за нея. Тогава аз ще му кажа да си върви в къщи, и ще се избавя от него завинаги.

— В това няма смисъл.

— Няма ли? За мен пък има. Няма мъж, който да ме е имал и после да ме остави. Лари е първият. Това нарани гордостта ми. Един ден искам да бъда с положение и да го изоставя, а той да тича след мен, като ме моли да се върна.

Няколко минути стояхме в мълчание. След това аз се изправих.

— Хайде, отиваме долу на плажа.

Тя се вдърви.

— Не, не искам!

Ръката ми обхвана кръста й.

— Ти искаше да отидеш там, долу. Аз те чух да му казваш. Отиваме там.

Тя се опита да се издърпа, но я хванах по-здраво.

— Въобще не ме интересува дали ще направим сцена тук горе — продължих, като я гледах. — Идваш ли или да те влача до там?

— Пусни ме!

— Решил съм го, Ив!

Тя ме погледна с пребледняло лице и сърдити очи. Гледахме се в очите и тя видя, че бях решил.

— Не искам, Чад, не сега.

— Преди пет минути искаше. Хайде.

Тя стана и тръгнахме надолу по стъпалата на терасата, през градината, долу на плажа.

Пътят извън Идън Енд беше прав, от двете страни ограничен с пясъчни дюни. Включих дългите светлини и натиснах газта до дупка. Стрелката за скоростта подскочи нагоре и се задържа на около седемдесет и пет мили. Голямата кола се носеше напред по пътя, без усилия и без шум.

Когато се появиха светлините на Идън Енд, се случи онова, което промени живота ми, отне ми бъдещето и то е отговорно, за да седя сега тук, в тази задушна плажна колиба, записвайки едно признание за убийство.

Без предупреждение се спука предната, по-отдалечена от мен гума. Чух гръмването и почувствах, как колата се наклони силно надясно.

Движех се с над седемдесет мили в час. Колата се вдигна от пътя, докато аз се борех лудо с волана. Настъпих спирачката и това спаси колата от преобръщане. Тя заора в пясъка и се наклони ужасно. Колелата на далечната страна се повдигнаха, въртейки се във въздуха, след това се тръшнаха на земята и колата спря.