Джеймс Чейс - Подхлъзването

В началото не чух нищо, след това лек звук от движение ми подсказа, че има някой в стаята. Когато си вдигнах ръката за да почукам, чух звънкането на телефона и звук на набиране на номер.

Стоях неподвижно, заслушан, с глава близо до вратата.

Чух гласа на Ив.

— Ти ли си, Лари? — попита тя. — Ще дойда в четвъртък. Тя ще урежда едно парти, така че аз мога закъснея… Да, но то няма да свърши преди един часа. Ще се видим в хотел „Атлантик“, в седем. Можеш ли да уредиш това?

Последва дълга пауза след която тя каза:

— Броя часовете, Лари. Няма да закъснееш, нали, мили?

Настъпи нова пауза след това се чу меко щракване. Разбрах, че тя беше свършила.

Не си спомням как се върнах в стаята си. Намерих се седнал на леглото, с лице в ръцете си. Тресеше ме.

Ако любовта й към мен беше направила Вестъл мека и наранима, моето заслепяване към Ив беше направило с мен много повече. Чувствах се, като че ли някой ме беше бил с чук.

Тъй като последните няколко инча на лентата се изхлузиха от ролката като змия през записващата глава, Чад изключи магнитофона. Той погледна ръчния си часовник. Беше говорил без прекъсване един час. Бутна назад стола си и стана прав, като изпъна ръце над главата си. Сега следобедното слънце грееше по-жестоко и горещината в дървената колиба на плажа беше силна. Той избърса лицето и ръцете си, след това наля около един инч уиски в чашата си, прибави вода и пи.

Когато остави чашата, погледна над рамото си към мъртвата жена на дивана. Една синя муха вървеше бавно нагоре по дългия й строен прасец. Тя се спря на коляното, избръмча възбудено, след това отлетя, за да обикаля из стаята. Чад запали една цигара и хвърли клечката в пепелника, който беше пълен с фасове.

Неспособен да устои на болезненото изкушение, той прекоси стаята и докосна ръката й. Задържа очите си отклонени от лицето й.

Ръбата й беше хладна, но още нямаше признаци на трупно вкочанясване. Това не можеше да се очаква толкова скоро в тази горещина, си помисли той. Премина през стаята да погледне през прозореца навън. Имаше ясен изглед през пясъците към далечния Идън Енд, на около девет мили от тук. Пътят за Идън Енд се стелеше като права панделка край плажа.

Той не се страхуваше, че Лари може да го нападне неочаквано, но от сега нататък трябваше да наблюдава пътя. Макар и да беше уверен, че Лари няма да дойде тук още един час, не искаше да си позволи да бъде изненадан.

Опипа тежкия гаечен ключ на масата. Повдигна го и го нагласи в ръката си. Беше добро оръжие. Замахна с него, поклати главата си доволен и пак го сложи на старото място.

Премести масата по-близо до прозореца и нагласи стола си така, че да може да наблюдава пътя, докато диктува последната част от разказа си.

Постави друга лента на магнетофона, отпи още една глътка уиски, завъртя стартовия превключвател и, когато ролките се завъртяха, започна да говори отново.

Мислейки си сега за обстановката, намирам я определено странна, макар че тогава, разбира се, не мислих така.

Вестъл беше лудо влюбена в мен и ужасена, че е на път да ме загуби. Аз бях лудо влюбен в Ив и сега аз бях ужасен, че ще я загубя.

Да, беше странно. Аз правех Вестъл да страда, а Ив правеше така, че аз да страдам. Но аз имах повече сили от Вестъл. Когато преодолях първият шок от разкриването, че Ив ме мами, ме обхвана злобен гняв. Нямах никакви намерения да се моля на Ив да не ме отхвърля. Бях решен да открия кой беше този мъж, колко дълго е продължавала тази афера, или дали беше нещо, което още не е станало афера. Бях решен да я спра и да си взема Ив със сила, ако е нужно.

Тя щеше да се срещне с този Лари в хотел „Атлантик“, в седем часа, в четвъртък. Нейната история, че трябва да бъде с майка си, беше очевидна лъжа. Щом можеше да си урежда среща с Лари, значи можеше и с мен.

Реших да бъда в хотела, когато се срещнат. Какво ще правя след това, оставаше да се види. Първо исках да видя този човек, който чакаше Ив да брои часовете до срещата им.

В четвъртък сутринта казах на Вестъл, че може да закъснея малко на връщане от офиса, но че ще се върна в добро време за приема. В шест и двадесет и се обадих от офиса.

— Вестъл, съжалявам, но сигурно ще дойда за приема доста по-късно.

— О, Чад! Защо?

— Един приятел от дните на военната служба току-що е дошъл в града. Не съм го виждал от години. Имаме да си кажем много неща. Ти можеш да се оправиш добре и без мен.

— Но, Чад, доведи и него. Ти… ти не можеш да ме оставиш…