Джеймс Чейс - Подхлъзването

Това ме нервира. Бях забравил, че тя трябва да остане в стаята си поне през този ден. Харгис можеше да докладва на Вестъл, че щом тя е заминала, Ив се е оправила. Нямах понятие къде в тази огромна къща-палат се намира стаята на Ив. Отидох в кабинета си и проверих в домашния телефонен указател. Намерих номера й и й се обадих. Тя отговори моментално.

— Тази вечер — казах й, като снижавах гласа си, — в дванадесет. Ти ли ще дойдеш при мен или аз при теб?

— Аз ще дойда при теб — отговори тя и затвори телефона. Избърсах изпотените си ръце. Треперех.

Светещите стрелки на часовника на нощното шкафче бяха на два и десет. Бяхме заедно в тази стая от полунощ.

— Изминалите седмици бяха ад. Трябва да измислим някакъв начин да излезем от тази бъркотия. Не трябва пак да се получи същото — казах аз.

— Бъди доволен от това което стана — отговори ми тя. — Не може да има лесен начин за това. Тя може да се върне. Представи си, че точно в този момент влезе в стаята.

— Няма да го направи. Заключих вратата.

— Съвсем не е безопасно — повтори упорито тя.

— Не се тревожи толкова. Сега слушай. Много си блъсках главата как да решим този ужасен проблем. Имам една идея. Ти си вземаш по един свободен ден всяка седмица, нали? Представи си, че наема един апартамент в Идън Енд? Лесно се стига до там, а и не ни познават. Можем да се срещаме, когато аз трябва да съм в офиса си, а ти ползваш свободния си ден.

Усетих, че тя се вдърви.

— Това не мога да направя, Чад. В никакъв случай. В свободния си ден посещавам майка си.

— За Бога! Майка ти!? Предпочиташ я пред мен?

— Не говори така. Тя познава Вестъл. Ако аз внезапно прекъсна да я посещавам, тя може да се обади на Вестъл и да я попита защо. Майка ми и аз не се разбираме добре. Тя никога не ми е вярвала.

— Трябва да измислиш някакво извинение. Искам да оставиш този ден за мен, Ив.

— Не мога — отвърна тя рязко. — Освен това е и опасно. Някой може да ни види. Не знаеш кога някой може да се появи в Идън Енд. Твърде опасно е.

— Тогава какво ще правим? Ще чакаме пак други шест седмици, преди да бъдем заедно?

— Предупредих те, Чад.

— Това не е отговор. Ако ти ме желаеш така, както аз теб…

— Желая те, Чад.

Погледът, който ми хвърли в този момент отново ме обля в огън. Отидох при нея и хванах ръката й.

— Не мога да чакам нови шест седмици мъчения. В момента печеля пари. Имам спестени над тридесет хиляди долара. Мога да купя нещо в съдружие с един мой приятел-комисионер. Слушай, Ив. Защо да не се разкрием? Ще направя така, че Вестъл да поиска развод и ние двамата ще се оженим.

Тя вторачи в мен светлите си очи.

— Да се оженим? Чад! Полудя ли? Какво са тридесет хиляди долара? Колко време ще ни изкарат? Колко мислиш, че можеш да спечелиш от един комисионерски бизнес? Освен това, аз съм ти казвала много пъти, че няма да се откажа от тази служба.

— Защо не? Какво удоволствие извличаш от нея?

— Не желая удоволствие. Живея в тази прекрасна къща. Получавам прекрасни пари. Имам кола. Имам всичко което желая, а и не трябва да работя усилено. Трябва да съм идиотка, за да захвърля всичко това.

— Кажи ми, Ив, защо си така безразлична към външния си вид? Защо трябва да изглеждаш като повлекана? От очила нямаш нужда, нали? Не е нужно да носиш косата си по най-неподходящия начин.

Тя се засмя.

— Представяш ли си, че тя ще ме търпи дори за миг, ако си помисли, че съм по-хубава от нея? Ето по тази причина тя се е освобождавала от толкова много секретарки. Тя е ревнива на тема „красота“. Агенцията, която ми намери тази работа, ме предупреди предварително. Може би това трябва да ти покаже, че съм твърдо решена да задържа тази работа. Имала съм твърде тежка младост, Чад. Майка ми и аз се понасяме много зле. Години наред трябваше да се боря. Няма да се откажа от този лукс.

— Не говориш истината — казах й сърдито. — Ти държиш на тази служба само защото си въобразяваш, че Вестъл ще ти остави много пари. Това е, нали?

Тя се загледа някъде в пространството.

— Това си е моя работа. Не можах да спра собствените си чувства към теб, но въпреки товара от обич, който нося няма, да съсипя собствените си шансове.

— Но, Ив, тя ти се подиграва. Оставила ти е само неколкостотин долара. Тя ми го каза лично.

Ив докосна ръката ми нежно.

— Ти си този, с когото тя се подиграва, Чад. Аз зная колко ми е оставила. Видях завещанието.

— Кога го видя?

— Преди няколко дни. Тя точно правеше ново завещание. Адвокатът й изпрати черновата. Тя я бе оставила на бюрото си. Аз я погледнах.