Джеймс Чейс - Подхлъзването

— Чад, мили, поканена съм да открия лекционната зала „Шели“ в моето старо училище вдругиден. Баща ми остави пари за построяването й и тя е вече завършена. Искам да дойдеш с мен.

— За Бога! — извиках. — Този вид увеселения ме отегчават ужасно! Ще отидеш без мен.

— Но аз ще отсъствам три дни, Чад — каза тя, като дойде и седна на страничната облегалка на креслото ми. — Нали не би желал да бъда далеч от теб през всичкото това време?

Сърцето ми прескочи един удар и веднага запрепуска в луд бяг.

Три дни! Три спокойни нощи с Ив! Устата ми пресъхна.

Може би Вестъл щеше да вземе Ив със себе си? Сигурно щеше да го направи.

— Къде е твоето училище? — попитах я, като се опитвах да задържа гласа си спокоен.

— Сан Франциско. Аз, разбира, се ще летя, но на следващия ден има някаква спортна среща и ме помолиха да раздам наградите.

— Имам да върша много работа — казах, като потупах ръката й. — Най-вероятно няма да мога да дойда. Съжалявам, но тези работи не са по моята част.

— Предполагам, че не — каза със съжаление Вестъл, — но бих желала да можеше да чуеш моята реч. Ще взема Ив, за да не бъда така самотна.

Но тя не взе Ив.

В последния момент Ив получи силно главоболие и повръщане.

— Поне можеше да почака, докато се върнем — каза с досада Вестъл — много е несъобразителна.

— Вземи прислужницата си — казах и трябваше да направя страхотно усилие да прикрия чувствата си. — Момичето не може да избегне разболяването си.

— Дойде ми една добра мисъл на ум… Да не отивам — каза Вестъл с раздразнение. — Но, добре. Ще взема Мариана. Тя е глупава, но ще се разберем някак си.

През целия ден тя работи над своята реч и я записа на магнетофон. Имаше един в работната си стая и един беше дала за моя кабинет.

Накара ме да изслушам речта й, която съответстваше добре на случая. Аз внимавах и я обсипвах с похвали. Тя направи три записа на лента, преди да бъде удовлетворена и взе машината със себе си, за да прослуша речта си, преди да открие лекционната зала.

Отидох с нея да я изпратя.

— Ще се държиш прилично, Чад, нали? — каза тя внезапно, както вървяхме към чакащия самолет. — Не се занимавай с немирства, докато съм далече.

Насилих се да се изсмея.

— Днес съм на вечеря с Блейкстоун. Утре ще вечерям със Стърнууд. Не виждам в каква беля мога да вляза с тия двамата.

— Само се пошегувах, мили. Разбира се, не трябваше да те оставям сам с Ив.

Почувствах, че ледена тръпка полази по гърба ми.

— Не, мога да кажа, че съм съвсем сам с нея — отговорих аз, като се опитах да звучи небрежно. — Заедно с нас, в къщата има още десет слуги и Харгис. Не съм съвсем сам. Вестъл.

— Ако тя не беше такава повлекана, щях да ревнувам — каза тя с лек смях.

Мина ми през ум, че тя беше по-сериозна, отколкото изглеждаше.

— Говориш безсмислици и това не ми харесва — казах рязко. — Ако исках да ти изневеря, щях се погрижа добре. Да си намеря някоя, която не живее в къщата.

Тя ме погледна бързо. Лицето й беше тревожно.

— Ти-ти… няма… нали, Чад?

— Какво ти става? Разбира се, че не! Сега не мисли за това! Не е дори смешно!

Костеливата й ръка се затвори около китката ми.

— Нали никога няма да ми сториш това, Чад? Няма да го понеса. Аз-аз… ще се почувствам така унизена. Толкова желая нашият брак да бъде успешен!

— Остави тези приказки — казах, като се преструвах, че съм се ядосал. — Няма за какво да се безпокоиш. Прекарай си добре времето и бързо се връщай в къщи.

Лицето й се проясни.

— Значи ще ти липсвам?

— Сигурно ще мисля за теб.

Това беше, което можах да кажа докато гледах надолу към малкото й грозно лице и се мъчех да сътворя нещо по-лигаво.

— Иска ми се да не бе толкова необходимо да замина.

— По-добре ще бъде да влезеш. Чакат теб.

Тя обви шията ми със слабата си ръка и притисна сухите си устни към моите.

Беше предостатъчно да я целувам насаме, но при цялата дузина двойки наблюдатели, които виждат грозотата й и знаят, че не би могъл да се ожениш за нея за друго, освен заради парите й, беше направо убийство.

Най-накрая тя влезе в самолета и махаше с ръка, когато той тръгна. Щеше да бъде най-великото щастие за мен, ако самолетът внезапно беше спрял и се бе обвил в пламъци. Ето до каква степен на отвращение бях достигнал.

Когато се върнах в Клифсайд, нямаше и следа от Ив. Небрежно попитах Харгис къде е.

— Смятам, че в леглото си, сър — каза той, като повдигна рунтавите си бели вежди. — Разбрах, че не е добре.