Джеймс Чейс: Парите не са всичко…

— Дълбоко грешиш — отвърна Шулц. — Заведението си е мое, купих го още преди пет години. Чудя се какво те кара да…

— Такъв си ми е мозъкът — отново го прекъсна Дюк. — Все си мисли погрешни неща… Майка ми много се тревожеше за мен, когато бях малък…

— За Белман също грешиш — продължи Шулц. — Никой не го е вкарал в шубе. Снощи го видях, изглеждаше съвсем спокоен.

— Мисля и аз да го видя — рече Дюк, опразни чашата си и се изправи. — Иска да се преместя в „Шез Пари“. Вярва, че глупаците ще се струпат около рулетката му само като ме видят там…

Ръката на Шулц спря движението си по посока на чашата, очите му се оцъклиха.

— Едно птиче ми каза, че това едва ли ще е най-умният ти ход — рече той.

— Да не би това птиче да е от женски пол и да говори с мек южняшки акцент? — внимателно го изгледа Дюк.

Шулц почти се задави с уискито си, Дюк си помисли, че ще получи удар. Но дебелият успя да се овладее.

— Няма такова нещо — промърмори той и устата му се превърна в тънка черта. — От къде на къде?

— Питам те, просто защото моето птиче говори така — ледено отвърна Дюк.

— На твое място щях Да забравя за Белман — рече Шулц. — Току-що си се натоварил с дебела пачка, защо не идеш да си починеш някъде? Лесно ще си наемеш хубаво жилище Иди някъде, където има много слънце и чист въздух!

Дюк се наведе напред и сложи длани върху бюрото.

— Слушай ме внимателно, Пол — рече мрачно той. — Искам да зная от какво се плаши Белман! Достатъчно дълго сме работили заедно, за да си правим номера! Не е ли така?

— Пак ти казвам, че всичко около него е наред — равно отвърна Шулц. — Теб не бих те лъгал, Хари.

— О’кей — изправи се Дюк. — Значи, мен не би ме лъгал… Ще поръчам да издълбаят тази мисъл върху надгробната ти плоча… Положително ще прогони червеите…

После излезе и затръшна вратата зад себе си.

Калън го посрещна край стълбата и попита:

— Имаш ли време да му ударим по едно, Хари?

Дюк погледна жълтия циферблат на големия часовник, който висеше на отсрещната стена, и поклати глава:

— Вече е шест и половина, искам да се прибера у дома. Ще се видим довечера при Белман.

— Измий си ушите, Хари — ухили се Калън. — Представил съм те като голяма работа.

— Ще си сложа дори и чиста риза — смушка го в ребрата Дюк и излезе на улицата.

Лъчите на залязващото слънце го накараха да присвие очи. Ама и аз водя един живот, рече си той. Цял ден съм наврян в разни опушени дупки, правя залози, въртя телефоните и търкалям кокалите! Сякаш съм пробит до дъно! На практика беше заделил хубава сумичка в банката и съвсем не му се налагаше цял ден да виси в малката стаичка, която използваше за офис. Но навикът е голяма работа.

Застана на ъгъла и махна с ръка на едно празно такси. Шофьорът рязко натисна спирачките и отби към тротоара. Дюк му даде един адрес в центъра на града и хлътна отзад.

Беше му горещо, чувстваше се уморен. Свали си шапката, облегна се назад и затвори очи.

Някак не му се искаше да приеме поканата на Калън, никак не го интересуваше приятелката му. Прие, само за да не го обиди.

Обикновено му беше скучно с мадамите, по които лудееха неговите приятели. Една от причините да се чувства самотен бе именно тази — голяма част от хората, с които беше близък, се женеха за тези мадами и това автоматически прекъсваше отношенията му с тях.

Обичаше Питър Калън, познаваше го много отдавна. Преди пет-шест години дори бяха съдружници. После на Дюк му писна да ходи на работа, създаде си известни неприятности с полицията и Калън започна да се безпокои. Дюк не го обвини за нищо, защото знаеше, че приятелят му е предпазлив по рождение и всъщност двамата бяха с твърде различен темперамент, за да бъдат съдружници. Разделиха бизнеса и всеки пое по пътя си. Но Дюк продължаваше да го вижда от време на време, тъй като Питър просто му беше слабост.

Днес Калън управляваше две бензиностанции и по всичко личеше, че печели добре. Пръскаше пари и се гордееше, че е един от най-добре облечените мъже в Бентънвил. Отдавна беше зарязал младежките глупости и минаваше за улегнал човек. Дюк с тъга си помисли, че Питър сигурно скоро ще се ожени и така ще изгуби още един от близките си приятели.

Сам той никога нямаше да улегне, в това беше абсолютно сигурен, особено след всичко, което беше преживял. Хазартът е добра професия, стига да си готов да загубиш всичко и да започнеш отначало. Но ожениш ли се — край. Съпругата се превръща в заложник и комарджията започва да страда. А Дюк никак не искаше да страда.