Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

— Продължавай.

Влезе дебелият бабаит с поднос в ръце. Белман му каза да го остави и да се маха.

После мълчаливо напълни чашите, добави лед и сода и бутна едната по посока на Дюк.

— Присъствието ти тук ще се отрази добре на бизнеса ми — добави той и запали цигара. — Готов съм да ти плащам добре. Какво ще кажеш?

— Днес дойде да ме посети Келс — отвърна Дюк. — Каза, че предлагаш петстотин и аз му се изсмях.

— Казах му на тоя глупак, че условията ти ще ги диктуваш! — поруменя от яд лицето на Белман. — Виж какво, Дюк, имам нужда от теб и няма да издребнявам. Ще приемеш ли предложението ми след като уредим финансовия въпрос?

— Предполагам, че не — поклати глава Дюк.

— Ще делим печалбата от рулетката фифти-фифти — рече Белман. — В момента е някъде около осем бона седмично, но ако дойдеш, сигурно ще скочи на дванайсет. Шест хилядарки за теб, какво ще кажеш?

Дюк отпи едра глътка от чашата си, очите му напрегнато блестяха.

— Това са много мангизи — тихо промълви той. Белман пресуши своята чаша и веднага я напълни отново. Ръката му леко потрепваше.

— Готов съм да ти ги дам — рече. — Приемаш ли?

Дюк изпусна облаче тъмен дим и то лениво се насочи към тавана.

— На Спейд това няма да му хареса — отбеляза той.

Белман престана да си играе с ножа за хартия и лицето му посиня.

— Спейд ли? — приведе се напред той. — Какво искаш да кажеш?

— Предлагам да сложиш картите на масата — отвърна Дюк. — Не ме искаш тук, за да ти увелича клиентелата, а заради пищова ми. Защо се страхуваш от Спейд?

— Ти си луд! — скочи на крака Белман. — Не се страхувам от никакъв Спейд и изобщо не разбирам какво говориш! Направих ти предложение и искам да чуя отговора ти! Да или не?

Дюк тъкмо отвори уста да каже не, когато вратата зад него се открехна и в кабинета се плъзна дребно човече с черен костюм. В ръката му мътно проблесна късото дуло на автоматичен пистолет. Всичко се случи с такава бързина, че Белман изобщо не разбра какво става.

Пръстът на човечето натисна спусъка в момента, в който уискито на Дюк се плисна в лицето му и опари като огън очите му.

Два куршума издълбаха бразди по полираната повърхност на писалището на Белман и се забиха в стената, после вратата се затръшна и човечето вече го нямаше.

Дюк пъхна револвера си в кобура и с нескрито съжаление промърмори:

— Жалко, че толкова бързаше… — Наля си ново уиски в чашата и небрежно попита: — Приятелче ли ти беше?

Белман беше на ръба на припадъка. Тялото му безсилно се тръшна в стола, по пребледнялото му лице избиха нови капчици пот.

— Не… — едва чуто прошепна той. — За пръв път го виждам…

— Май искаше, да ти види сметката — с нескрито удоволствие го наблюдаваше Дюк. — Ти не остана ли със същото впечатление?

В кабинета връхлетя Келс и шумно затръшна вратата. Очевидно беше изненадан, че Белман все още е жив.

— Видя ли го? — обърна се към него Дюк.

Келс поклати глава:

— Не. Кой беше?

Белман лакомо поглъщаше уискито си.

— Някакъв луд — промърмори с треперещ глас той. — Сигурно е изгубил на рулетката…

Дюк внимателно наблюдаваше Келс и ясно видя презрението върху лицето му.

— Имам номера на колата му — рече онзи и надраска няколко цифри върху картонената подложка на писалището. Дюк ги погледна и леко кимна с глава. Както очакваше, номерът беше на спортната кола, която го беше следила.

— Това е една от колите на Спейд — рече той — Вървя подпре ми доста време, преди да успея да се отскубна от нея. Проверих регистрацията й.

Белман хвърли поглед към Келс, лицето му започна да придобива зеленикав оттенък.

— Спейд? — промърмори той. — Но Спейд едва ли би направил подобно нещо…

Келс неспокойно се размърда.

— Добре, кажи ми какво очакваш от мен…

— Разбери как е успял да се добере дотук! — изръмжа Белман и лицето му бавно задочна да придобива нормалния си цвят. — Защо плащам куп пари за охрана, след като всеки убиец може да стигне до кабинета ми?

— Добре — рече Келс и тръгна към вратата. На прага се спря и хвърля поглед към Дюк: — Оставаш ли?

— Май няма да е много здравословно — ухили се Дюк.

Келс се обърна и излезе.

Белман отново напълня чашата си.

— Ти ми спаси живота — призна той с напълно трезв глас. — Никога не съм виждал по-навременна реакция! Не се остави да те стресне, а?

— Защо да ме стряска? Тоя беше дошъл за теб, а не за мен. — Дюк опразни чашата си и се изправи: — Е, добре, обещавам да дойда на погребението ти — игриво се усмихна той. — Не се интересувам от офертата, предпочитам по-спокоен живот.