Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

— Не — поклати глава Хари. — Какво е положението на „Кларион“?

Въпросът беше предназначен за Клеър и тя леко сви рамене.

— Каквото е на цели Феървю — отвърна. — Уморен от живота, без желание за борба…

— Един жизнен вестник може да бъде изключително полезен за градчето — рече Люк. — Бих искал да купя „Кларион“…

— За съжалеше той отдавна е под контрола на един от вашите приятели комарджии — изведнъж се ядоса Клеър. — И именно затова няма желание за борба!

— Погрешно ме разбрахте — засмя се Дюк. — Аз не по-малко от вас желая Бентънвил да бъде прочистен. Питайте Пат, ако не вярвате…

— Истина е — рече Питър и отпи глътка от чашата си. — Хари е комарджия по рождение и именно затова не харесва това изкуствено стълпотворение. Няма да се учудя, ако някой ден и той обяви кръстоносен поход срещу този див хазарт.

Клеър беше леко объркана.

— Вярно ли? — попита тя. — Но защо тогава наистина не предприемете нещо?

Дюк остави чашата си на полираната повърхност на бара и се усмихна:

— Не е толкова лесно, трябва да имам причина да започна подобна война. Вероятно знаете, че тази организация е доста могъща и едва ли ще се помръдне от усилията на един човек. Има само един начин — първо се изолират главатарите, изхвърлят се по-далеч оттук, а едва след това се обръща внимание на по-дребните риби… Но да се пипнат тези главатари е трудна работа. Много хора ще си заминат с олово в корема…

— Според мен можете да го сторите, ако се обърнете с призив към народа. Успеете ли да прогоните политическата мафия, която управлява града, лесно ще можете и да го прочистите от дребната измет. Но насилието ще предизвика ново насилие и нищо повече…

— Продължавам да предпочитам своето виждане — сви рамене Дюк. — Всички досегашни избори са били фалшифицирани и нещата едва ли ще се променят в бъдеще… — Хвърли поглед към стенния часовник и смени темата: — Става късно, да вървим да похапнем!

Настаниха се край предварително запазената маса и Клеър попита:

— Познавате ли човек на име Тимсън, господин Дюк?

— За Бога, Клеър! — намеси се Питър. — Наричай го Хари, стига с това „господин Дюк“!

— Остави я на мира — забеляза смущението й Дюк. — Може да ме нарича както й е удобно.

— Майчице! — театрално въздъхна Питър. — Вие двамата май наистина не можете да се понасяте!

— Не е вярно — поклати глава Дюк и отново усети топката в гърлото си. — Нали, Клеър?

Тя поклати глава, като избягваше да срещне погледа му.

— Питахте за Тимсън — продължи Дюк. — Познавам го, той е мениджър на Белман, собственика на това заведение. Защо се интересувате от него?

— Така ли? — изненада се Клеър и хвърли кратък поглед към Питър. — Значи, ако наистина е купил Пиндърс Енд, той го е сторил по нареждане на Белман…

— Но ти не знаеш дали НАИСТИНА го е купил — посочи Питър.

Дюк се приготви да каже нещо, но се отдръпна назад, тъй като келнерът дойде да им вземе поръчката. Изчака го да се отдалечи и попита:

— Каква е тая работа с Пиндърс Енд?

Клеър му разказа с няколко думи това, което знае, и той замислено притвори очи.

— Интересно, много интересно… Имате ли някаква представа за земята около Феървю? Имам предвид полезни изкопаеми, сребро или нещо подобно…

Клеър изненадано го погледна. Не беше мислила по този въпрос.

— Не съм чувала нищо, но мога да проверя — отвърна тя.

— Престанете да се държите като иманяри — отново се намеси Питър, вече ядосан не на шега. — Все още не знаем дали Тимсън е купил нещо!

Дюк не му обърна внимание, очите му продължаваха да са приковани в лицето на Клеър.

— Направете ми една услуга — каза й той. — Вие живеете и работите там. Звъннете ми в момента, в който научите нещо ново. Тази история ме заинтригува.

— Добре — кимна Клеър. — Какво става там според вас?

— Още не знам — поклати глава Дюк. — Но имам някои предположения… — Извади от портфейла си листче хартия и надраска на него телефонния си номер. — На този телефон можете да ме откриете по всяко време.

Тя пое листчето, хвърли му бегъл поглед и го прибра в чантичката си.

— Няма да забравя — рече.

Питър наблюдаваше сцената със смесени чувства, после изведнъж избухна:

— Браво! Той й даде телефона си съвсем под носа ми! Какво си намислил, Хари? Да ми отмъкнеш момичето?

По лицето на Клеър се появи гъста руменина. Дюк я погледна, после премести очи върху Питър. Изразът им беше леден.

— Това прозвуча доста глупаво, Пит — меко промълви той.