Джеймс Чейс - Ева

— Има начин. Не много добър, но в крайна сметка — той сви рамене — ще свърши работа. Вие написвате разработката, аз я занасям на Голд и му казвам, че ще правя филм. Той прави каквото му кажа, но първо трябва да имам разработката.

— Но първо аз искам договор.

Той се намръщи.

— Не. Голд дава договорите. Това не мога да ви дам. Но аз ще ви осигуря договор, щом завършите разработката. Обещавам.

Той протегна ръка.

Погледнах към Керъл.

— Точно така, Клайв. Сам винаги успява. Ако той обещае договор, значи ще го имаш.

Стиснахме си ръцете с Бърнстейн и аз казах:

— Добре. Аз ще ви направя разработката, а вие ще я продадете на Голд. Нали така?

— Точно така — потвърди той. — А сега си тръгвам. Вече откраднах твърде много минути от медения ви месец. Ще работим заедно. Пиесата ви е много хубава. Харесва ми самата драматургия. Много е хубава. Ще направите добра разработка. Елате да се видим в студията в понеделник — десет часа. Керъл ще ви покаже къде да ме намерите. След това се захващаме за работа.

Когато си отиде, Керъл се хвърли в ръцете ми.

— О, толкова се радвам — каза тя. — Бърнстейн ще направи за теб чудесен филм. Вие двамата ще бъдете прекрасен екип. Не е ли разкошно? Не си ли развълнуван?

Бях уплашен и обезсърчен. В ушите ми още звучеше гласът на Бърнстейн: „Харесвам начина ви на разсъждение. Допада ми как се изразявате. Харесва ми самата драматургия. Много е хубава. Ще направите добра разработка.“ Той не говореше за мен. Той говореше за Джон Кулсън. Знаех, че не бих могъл да напиша разработката.

Керъл се дръпна от мен и ме погледна с разтревожени очи.

— Какво има, мили? — попита и ме разтърси леко. — Защо гледаш така? Не се ли радваш?

Извърнах се настрана.

— Разбира се — седнах на канапето и запалих цигара. — Но, Керъл, нека бъдем реалисти. Нямам много понятие от филмови разработки. По-скоро бих продал пиесата на Бърнстейн и бих му позволил да я възложи на някой друг. Аз… аз не мисля, че…

— О, глупости — каза тя, седна до мен и взе ръката ми. — Разбира се, че можеш да го направиш. Аз ще ти помогна. Хайде да започваме. Нека да поставим началото още тази минута.

Беше изтичала в библиотеката, преди да успея да я спра, и чух как извика на Ръсел да приготви сандвичи за вечеря.

— Господин Клайв ще преработи пиесата си за филмиране, Ръсел — чух я да казва. — Не е ли чудесно? Започваме веднага.

Тя се върна с едно копие от ръкописа, седнахме и започнахме да го преглеждаме. След около час Керъл вече беше маркирала първия, необработен вариант на разработката. Не ми оставаше нищо, освен да се съглася, защото тя имаше такъв бърз ум и голям опит, че всяко предложение от моя страна щеше да бъде без стойност.

Докато бяхме сирели, колкото да изядем сандвичите с пилешко месо и да изпием по чаша студено бяло рейнско вино, тя каза:

— Ти трябва да напишеш сценария, Клайв. Ще бъде много важно, ако направиш това и го предадеш готов за снимане. С твоята дарба за диалозите… трябва да го направиш.

— О, не — възразих, станах и закрачих из стаята. — Не бих могъл. Не знам как… Не, това е абсурдно.

— Слушай… — тя вдигна ръка. — Разбира се, че можеш. Чуй този диалог… — и тя започна да чете от пиесата.

Спрях да крача, впечатлен от мощта и силата на думите. Това бяха думи, които не бих могъл да напиша никога. Думи, в които имаше красота, ритъм и драма. Докато слушах, думите сякаш прегоряха мозъка ми и аз си помислих, че или трябва да изтръгна пиесата от ръцете й, или ще полудея.

Какъв глупак съм бил да помисля, че мога да се напъхам в обувките на Кулсън. Помислих върху чутото от Голд: „Това е, най-меко казано, щастлив проблясък, още по-необикновен може би заради факта, че първата ви пиеса е отлична. Често съм се чудил как сте могли да я напишете.“

Беше твърде опасно. Ако сега допуснех някаква грешка, щях да бъда разкрит. Голд вече беше станал мнителен. Защо иначе ще казва такова нещо? Ако се захванех да напиша сценария, те веднага щяха да разберат, че не съм писал пиесата. Бог знае какво щеше да се случи с мене, ако те разберяха.

— Не ме ли слушаш, мили? — погледна ме Керъл.

— Нека да не работим повече тази вечер — казах и си сипах още вино в чашата. — Мисля, че направихме достатъчно. Ще го обсъдя с Бърнстейн в понеделник. Може би той има някого предвид, който да направи сценария.

Тя ме погледна с недоумение.

— Но, мили…

Измъкнах пиесата от ръцете й.

— Край за тази вечер — казах твърдо и излязох на верандата, неспособен повече да издържам погледа й.