Джеймс Чейс - Ева

Тя мълча една-две минути, пуснала пръсти във водата.

— Ако се умориш от мене, Клайв, и пожелаеш някоя друга, нали ще ми кажеш? Ще го понеса по-добре, ако ми кажеш, отколкото да разбера, че ме мамиш.

— Какво те прихвана? — попитах, навеждайки се напред и вперил поглед в нея. — Защо говориш такива неща?

Тя вдигна очи и каза:

— Просто искам да знаеш. Мисля, че ако някога ме измамиш, Клайв, ще си отида и никога няма да се видим.

Опитах се да се пошегувам:

— Страхотно. Сега вече знам как да се отърва от тебе.

Тя кимна:

— Да, сега ти знаеш как да се отървеш от мен.

Когато се върнахме в „Трий Пойнт“, заварихме голям черен „Пакард“ паркиран на алеята. Спрях и се загледах в колата.

— Кой ли може да е? — попитах.

Керъл надникна покрай мен.

— Нека влезем вътре и ще видим. Колко е досадно да ни безпокоят в предпоследния ни ден.

Подкарах нататък към хижата. Нисък мургав дебел човек седеше на верандата с чаша уиски със сода на масата в близост до него. Той махна на Керъл и се изправи.

— Кой е, по дяволите? — попитах я с приглушен глас.

Тя ме стисна за ръката и пошепна в отговор:

— Бърнстейн. Сам Бърнстейн от „Интернешънъл пикчърс“. Какво ли иска?

Качихме се горе заедно и Бърнстейн сърдечно потупа Керъл по ръката, преди да се обърне към мен.

— Значи вие сте Търстън — протегна ми отпусната тлъста ръка. — Е, радвам се, че имам щастието да се запозная с вас, господин Търстън. Радвам се и съм щастлив, а такова нещо не казвам често на писатели, нали, миличка?

Керъл го погледна с игриво пламъче в очите.

— Така е, Сам — каза тя. Поне на мен не си го казвал.

— А вие карате меден месец. Не е ли романтично? И двамата сте щастливи, нали? Това е страхотно. Веднага си личи. Боже, Боже, на нея й се е отразило добре. Знаете ли, Търстън, наблюдавам малката, откакто е дошла в Холивуд. Тя умее да пише. Тя наистина умее да пише, но в работите й имаше нещо замръзнало. „Керъл, мила моя — все й казвах, — това, от което имаш нужда, е един мъж. Едър, силен мъж и след това наистина ще пропишеш.“ Но тя не си вземаше бележка. — Той ме дръпна за ръката. — Проблемът е, че не ме мислеше за достатъчно едър — и той се засмя, тупайки Керъл по рамото и обгръщайки я с ръка. — Сега вече тя ще направи големи работи.

Помислих, че всичко това е много хубаво, но се чудех какво иска. Не е бил целия този път от Холивуд дотук просто за да ми съобщи, че е доволен и щастлив да се запознае с мен и че Керъл имала нужда от едър и силен мъж.

— Нека седнем — каза той и се запъти към масата. — Нека всички да си налеем по нещо. Дойдох да поговоря с умния ти съпруг, Керъл. Имам много важни неща, които трябва да обсъдя с него, иначе не бих прекъснал медения ви месец. Ти ме познаваш, нали, миличка? Романтик… любовник… Не бих развалил един меден месец, освен ако не е много важно.

— Хайде, Сам — каза Керъл с искрящи от вълнение очи. — За какво искаш да говориш?

Бърнстейн прекара тлъстата си ръка по лицето и почти сплеска малкия си гърбав нос.

— Прочетох пиесата ви, господин Търстън — каза той. — Мисля, че е много хубава.

Студена тръпка мина по гърба ми.

— Имате предвид „Проверка в дъжда“? — казах, гледайки го напрегнато. — Тя действително е много хубава.

Той засия.

— От нея може да стане страхотен филм. Ето за какво искам да говоря с вас. Нека ние двамата да превърнем тази ваша пиеса във филм.

Погледнах бързо към Керъл. Тя сложи ръка върху моята и леко я стисна.

— Нали ти казах, Клайв. Нали ти казах, че Сам ще я хареса — каза развълнувана.

Погледнах към Бърнстейн.

— Наистина ли мислите така?

Той размаха ръце.

— Дали мисля? Защо иначе да бия този път, ако не го мисля? Разбира се, че мисля така. Но почакайте, първо една малка подробност. Нищо особено, но все пак.

— Значи има някакъв номер? — моментално загубих интерес. — Какъв?

— Вие ще ми обясните.

Той се наведе напред.

— Какво има Голд против вас? Обяснете ми това. Искам да го оправя и почваме филма. Ще ви дадем договор. Всичко ще бъде наред. Но първо трябва да ви сдобря с Голд.

— Няма начин — казах с горчивина. — Той не може да ме понася. Влюбен е в Керъл. Сега разбирате ли какво има против мен?

Бърнстейн погледна първо мен, после Керъл и започна да се смее.

— Много е смешно — каза той, когато се беше успокоил достатъчно, за да може да говори. — Нямах представа. И аз щях да ви мразя, ако бях на негово място.

Той изпи половината от уискито в чашата си и вдигна къс дебел пръст.