Джеймс Чейс - Ева

— Повече няма накъде, Търстън. Изправил си се срещу най-големия и силен човек в киното… Голд. Той е решил да те смачка и ще го направи. Между нас казано, най-добре би било да си събереш багажа и да се спасяваш. Що се отнася до Холивуд… ти си аут.

Отидох до бюфета и си направих едно силно уиски със сода. Чувствах, че имам нужда.

— Налей още едно — грубо подвикна Мерл. — Да не мислиш, че само ти имаш нерви?

Подадох й уискито и седнах.

— А какво ще стане с този договор между Голд и мен? — казах аз. — Ти няма да му позволиш да се измъкне, нали?

Мерл безнадеждно поклати глава.

— Като го слушам какви ги дрънка този тип — сподели тя с карамфилите във вазата. — Договор! Той си мисли, че имал договор. — И се нахвърли върху мен: — Не бих могла да накарам дори сляпо, малоумно двумесечно бебе да се придържа към такъв договор! Той не означава абсолютно нищо. Ако Голд не хареса сценария, с договора е свършено.

— Може пък да го хареса — рекох смутено. — Не ми казвай, че Голд е чак такъв задник, та да се откаже от хубав сценарий само и само за да ми го върне.

Тя ме изгледа със съжаление.

— Не разбираш ли, че твоето пиянско изпълнение струва на Голд около сто бона? Сценарият трябва да е страшно добър, за да накара човек като Голд да забрави сто бона. Ако питаш мен, в Холивуд няма писател, покрай който да забрави толкова много пари.

Изпих уискито си и запалих цигара.

— Е — направих усилие да потисна уплахата си, — какво трябва да направя? Ти си моят агент. Нищо ли не можеш да предложиш?

— Няма какво да се предложи. Голд те е включил в черния списък и това е всичко. Ще трябва да пишеш романи. За сцената и екрана си аут.

— А, не — казах, внезапно разгневен, — той не може да постъпи така с мен. Та това е лудост…

— Може и така да е, но аз знам на какво е способен. Голд е единственият в Холивуд, с когото не мога да се справя.

Тя внезапно щракна с пръсти.

— Но има един човек, който може.

Впих очи в нея.

— Може какво? За какво говориш?

— Да ти оправи отношенията с Голд.

— Кой?

— Твоята приятелка… Керъл Рае.

Станах прав.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това?

Тя ми направи знак с ръка да седна отново и каза успокоително:

— Хайде сега, не се впрягай. Керъл Раи може да ти уреди нещата. Тя и Голд са така.

Тя кръстоса пръсти.

— Откога? — попитах и едва можах да позная гласа си.

Мерл се облещи срещу мен.

— Ти знаеш, че Голд иска да се ожени за нея, нали?

— Знам, но то не означава нищо.

— Така ли? Как си го представяш? Нека ти кажа нещо. Голд никога не е бил женен. Той гони шейсетте. Изведнъж си пада по едно момиче и ти казваш, че това не означавало нищо. За Голд означава всичко. Когато човек на неговата възраст си падне по някого, той полита като канара, пусната от небостъргача „Емпайър Стейт Билдинг“. Точно сега това момиче би могло да направи с Голд каквото поиска. Казвам ти… дори може и да те оправи.

Поех дълбоко въздух и с усилие потиснах гнева си, което ме накара да се изпотя.

— Ами добре, Мерл, благодаря за информацията. Ще помисля. Ще внимавам.

Как възпрях ръцете си да не й направя нещо, аз си знам, но ми беше ясно, че не мога да си позволя да си създавам повече врагове.

Мерл стана.

— По-добре ще бъде да направиш нещо повече, Търстън — каза тя. — Казах ти как да постъпиш. Оттук нататък зависи от теб. Ако бях на твое място, щях да изоставя този филмов сценарий и да се заема с някакъв роман. Някои от твоите кредитори ми се обаждаха, за да разберат дали си се скарал с Голд. Засега ги преметнах, но това няма да е за дълго.

Бях твърде слисан, за да направя нещо друго, освен да се пуля срещу нея.

— И още нещо — спря се тя при вратата, — какви са тези приказки, че си излизал с някаква проститутка?

Почувствувах, че се разтрепервам, и се озъбих грубо, гледайки встрани от нея:

— Достатъчно те слушах тази сутрин, Мерл. Не си пъхай зурлата в моите работи.

Тя ме изгледа и вдигна ръце в знак на безнадеждно отчаяние.

— Значи е истина? Ти луд ли си? Няма ли достатъчно жени за теб в тази изпълнена с блясък помийна яма, та трябва да се хванеш с такава фльорца? Говорят за теб, Търстън. Никой писател не може да си позволи такъв скандал. Стегни се, за Бога, или ще трябва да се разделим.

Кръвта се оттегли от лицето ми.

— Холивуд няма да ми диктува какво да правя! — казах побеснял. — Това се отнася и за теб, Мерл! Ще се срещам с когото си искам, по дяволите, и ако това не ти харесва, знаеш какво можеш да направиш.