Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

— Ами, Сюзън се сваляше с онзи тип Кон. Тя би се сваляла с всеки, който носи панталони. Корин не знаеше, но аз знаех. Знам, че Кон идваше в апартамента, когато Корин я нямаше. С онази малка мръсница прекарваха цели часове заедно.

— Значи тя е знаела, че сестра й е издала Кон на полицията?

— Тя така каза. Каза, че ще убие Корин. Чух как крещеше с всичка сила. Мистър Пейсли се качи и им каза да престанат. След около час Корин слезе с багажа си и замина. Повече не я видях. Сюзън остана още няколко седмици и после напусна. Добре се отървах от този боклук!

— Какво стана с тях?

— Не знам какво е станало с Корин. Чух, че била отишла в Буенос Айрес, Сюзън отиде в Лос Анжелос. Някой ми каза, че правела стриптийз или нещо такова. Бях доволна, че напуснаха къщата ми.

— Те са съвсем еднакви близначки — казах аз. — Само дето едната е светлокоса, а другата тъмна. По едно време май Сюзън носела тъмна перука и никой не можел да ги различи. Когато тя е с перука, има ли някакъв начин да ги разпознае човек?

— Аз бих могла по всяко време — каза мисис Пейсли и се ухили, като показа венците си. — Тези двете Нямаха никакъв срам. Разхождаха се наоколо чисто голи. Много пъти мистър Пейсли ги е заварвал така. Не беше редно и аз се оплаквах, но не им правеше впечатление. Корин имаше белег по рождение. Винаги можех да я отлича от сестра й по него. Малко петно с форма на полумесец точно тук — и тя сложи костелив пръст на плоските си гърди.

— Искате да кажете, че Сюзън имаше такъв белег? — казах аз.

— Корин го имаше. Вие какво знаете за него?

— Аз съм чул, че Сюзън е била с белега.

— Е, грешно сте чул. Виждала съм го поне дузина пъти. Малък белег с форма на полумесец и по една или друга причина тя се гордееше с него. Тя самата ми го е показвала, макар че нямаше нужда от показване. Беше толкова явен, колкото носа върху лицето ви.

Когато Хелън подкара колата, и двамата кипяхме от възбуда. Бях стоял при мисис Пейсли почти цял час, опитвайки се да разколебая нейното убеждение, че Корин, а не Сюзън е имала белег по рождение, но тя остана непоколебима. Ако знаеше какво говори, а колкото повече я разпитвах, толкова по-сигурен ставах, че казва истината, тогава първата голяма пукнатина в този случай вече се бе появила.

Ако мъртвото момиче беше Корин Кон, значи искът беше безпочвен и ние можехме да ги обвиним в измама.

— Налага се да намерим по-благонадежден свидетел от тази бедна нещастница — казах аз, докато Хелън спускаше колата по черния път. — Ще бъде само загуба на време да я изправим като свидетел в съда. Всеки защитник би я направил на пух и прах. Трябва да има и някой друг, който да знае, че белегът е бил на Корин.

— Все още ни остава да обясним и онзи отпечатък от палец върху полицата — напомни ми Хелън. — Имаме отпечатъка на Корин и той не съвпада.

— Да помислим малко — казах аз. — През цялото време си мислехме, че има нещо нагласено около тези отпечатъци.

— Представи си, че Сюзън се е представяла за Корин? Това ми се вижда вероятно. Когато я видяхме в Уилингтън, нямаше нужда да я убеждаваме да ни даде адреса на Корин. Сигурно е знаела, че възнамеряваме да посетим Корин. Какво по-просто от това да отиде до Мъртвото езеро през нощта, докато ние сме спали в Уилингтън, да сложи тъмна перука, да намаже тялото си, за да имитира слънчев загар и да ни посрещне като Корин Кон, когато пристигнахме толкова доверчиво на следващата сутрин. Помниш ли колко лесно й взех отпечатъци? Ти тогава ми каза, че е било почти сякаш тя е искала да ги взема.

— Но ние имаме отпечатъците и на Сюзън — каза Хелън. — Аз взех онова огледалце от тоалетната масичка и отпечатъците съвпаднаха с тези върху полиците.

— Но ти всъщност не си я видяла да си служи с огледалото, нали? Може би е било предварително подготвено. Представи си, че огледалцето е на Корин, а Сюзън го е сложила на тоалетната масичка именно за да го вземеш?

— Може да си прав, Стив — каза Хелън развълнувано. — Но къде е била Корин през цялото време?

— Може би в Буенос Айрес. После, когато всичко е било нагласено, Сюзън и Кон са я убедили да се върне, устроили са й капан на острова и са я убили. Тогава Сюзън се направила на Корин и се е върнала в Буенос Айрес, за да си осигури алиби, в случай че на някой там му е липсвала Корин. — Изведнъж ми хрумна една идея. — Знаеш ли кой може да потвърди думите на мисис Пейсли: Моси Филипс! Той е снимал и Сюзън, и Корин. Може да си спомня белега. Какво ще кажеш за едно нощно кормуване? Колкото по-скоро се върнем в Лос Анжелос и видим Филипс, толкова по-бързо ще разплетем случая.