Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

— Сигурен съм, че не. Той е бил в Ню Йорк по това време и съм убеден, че беше искрен, когато ми връщаше полиците. Не би могъл да играе роля. Нямаше откъде да знае, че ще откажа да ги взема, а ако ги бях взел, това щеше да сложи край на всичко. Той е бил използван като нечия маша и съм сигурен, че няма представа какво става. — Бутнах назад стола си. — Хайде да отидем в салонада пием по едно кафе. Искам да чуя твоите новини. Как се справи?

— Щом пристигнах, направих списък на хотелите и ги посетих — каза ми тя. — Нямаш представа колко са много. Обикалях и приказвах, докато ми се зави свят и без никакъв резултат. В нито един хотел не е имало администраторка на име Джойс Шърмън. Реших, че може да си е сменила името, когато е навлязла в киното, затова започнах всичко отначало, като проверих всяка администраторка, работила тук през последните пет години. И отново нищо. Повечето от тях все още работеха в хотелите, а тези, които бяха напуснали, отхвърлих лесно. О, Стив! Толкова работа и за нищо. Съвсем сигурна съм, че Джойс Шърмън никога не е работила тук като администраторка.

— Е, и това е нещо, нали? Не си се трудила за нищо. Намери ли хотела, в който е отсядал Райс?

— Намерих го — каза тя и взе цигарата, която й предложих. — „Рийджънт“. Останал е там две седмици, а после напуснал, без да уреди сметката си. Хотелският детектив ми каза, че хванал Райс с някакво момиче в стаята му и по описанието може и да е била Корин.

— Корин била ли е в Сан Бернадино по това време?

Хелън кимна.

— Да. И Сюзън, и Корин са били тук. Правили са стриптийз в един нощен бар. Намерих бара и говорих с управителя. Той си ги спомняше много добре. Помнеше и Райс. Според него Райс се интересувал от Корин и често ходел зад кулисите да я види.

— Не откри ли дали Сюзън и Джойс Шърмън са живели някога заедно?

Хелън поклати глава.

— Не са: поне не тук.

— Сигурна ли си?

— Да. Управителят на нощния бар ми даде адреса на блока, в който са живели Сюзън и Корин. Ходих там тази сутрин. Блокът има нов собственик, но имам адреса на жената, която го е държала, когато момичетата са живели тук. Днес следобед отивам при нея. Името й е мисис Пейсли и живее в Барсдейл. Това е малко градче на стотина мили оттук. Ще отидем ли заедно?

Докато тя говореше, аз я наблюдавах.

— Какво те тревожи, Хелън? — попитах. — Не изглеждаш весела, както обикновено. Много работа ли ти се събра?

Тя се поколеба, после каза:

— Струва ми се, че позволявам на въображението си да ме завладее. През последните два дни имам чувството, че ме следят навсякъде, а снощи ми се стори, че някой се опитваше да отключи вратата на спалнята ми.

— Наистина ли? — попитах, като се стараех да не й покажа, че съм стреснат.

— Не знам. Извиках, но нищо не се случи и нищо не чух. Не отидох да погледна.

— Защо мислиш, че те следят?

— Просто имам такова чувство. Не съм видяла никого, макар че следих зорко, но чувството си остава. Това ме прави малко нервна.

Потупах ръката й.

— Вече няма за какво да си нервна — казах аз. — Да, ще отидем да посетим мисис Пейсли. Повече няма да се безпокоиш, нали?

— Разбира се, но дано не си навлечем някоя беда, Стив.

Виждаше се, че е много по-стресната, отколкото изглеждаше.

— Виж сега, защо не оставиш на мен тая работа, а ти да се върнеш у дома? Време е вече някой да отиде да види дали къщата си е още на мястото.

Тя поклати глава.

— Няма да те оставя, Стив. Добре съм, щом ти си с мен. Имах да върша много работа нощем и през цялото време не ме напускаше неприятното чувство, че някой стои точно зад мен.

— Сигурна ли си, че не си въобразяваш?

— Не знам, но по-добре е да внимаваме. Все си мисля за онзи звяр Кон. И сега ми е пред очите как седи в лодката и ни обяснява, че първо стреля и после се извинява. Той не лъжеше. Наистина е опасен.

— Аз също — казах, — когато защитавам съпругата си. Само ме гледай и ще видиш. Сега ще си вземем двойна стая. Ще си кача багажа, а после можем да тръгваме. Ще ми се да се върнем до довечера. А ако не сме открили нищо, което да ни задържа тук, най-добре ще е да се върнем в Лос Анжелос. Искам да съм там, когато се предяви искът.

— Но, скъпи, не забравяш ли, че си напуснал?

— Напуснах Медъкс, но не и случая — казах аз. — Мислиш ли, че ще оставя Джексън да ми натрие носа? Ще работя върху случая самостоятелно и ако го разплета, това ще струва много на Медъкс. Като независим детектив имам право на 1% от застрахователната сума, ако успея да докажа измама. Можеш да изчислиш колко прави 1% от милион и половина и да започнеш да мислиш за онова палто от норки.