Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

Оли Джексън беше един от нашите детективи: човек, който се мислеше за много по-умен от мен и за когото досега аз бях дяволски сигурен, че не е.

— Искаш да кажеш, че назначаваш Джексън на моето място? — казах аз, като се вторачих в него.

— Джексън се подчинява на заповеди, Хармъс. Той ще получи тази работа. Ако ти можеш сам да разплетеш случая, желая ти успех, но аз трябва да имам един благонадежден детектив зает с това, а Джексън е благонадежден.

Побутнах късчето хартия през бюрото.

— Направи си от това везана кърпичка и си издухай носа в нея — казах аз, като се опитвах да не викам. — Аз напускам!

Излязох от кантората и тръшнах вратата след себе си.

Пристигнах в Сан Бернадино навреме за обяда. Заварих Хелън да се храни самотно в ресторанта и се промъкнах крадешком зад нея.

— Желая ти добър апетит — казах в ухото й, — защото това може да е последният ти скъп обяд.

Тя подскочи, сякаш бе гръмнала бомбичка под стола й и веднага обви с ръце шията ми. Останалите посетители наблюдаваха с явно удоволствие.

— Хей, по-спокойно — казах аз, — може да изкараш лошо име на хотела.

— Стив! Откъде изникна?

— Току-що пристигам — казах аз, като се освободих от ръцете й и седнах. — Как изглежда онази твоя сметка за разходи? Мислиш ли, че би могла да издържи и двама ни?

Тя ме погледна остро.

— Случило ли се е нещо, скъпи?

— Чакай да се погрижа за стомаха си и ще ти разкажа тъжната история — отвърнах аз.

След като поръчах най-скъпото ястие в менюто и келнерът си тръгна, продължих:

— Изпуснах кошницата с яйцата и Медъкс ме замени. Даде ми едномесечна заплата и отпуска и ако не разплета случая дотогава, няма защо да се връщам. Оли Джексън пое случая.

Очите на Хелън метнаха мълнии.

— Как смее? — каза тя. — Не може да постъпва така с моя съпруг! Ще му се обадя по телефона…

— Благодаря ти, скъпа, но не е необходимо. Аз напуснах. Мислиш ли, че ще можеш да печелиш достатъчно, за да издържаш и двама ни добре?

— Искаш да кажеш, че наистина си напуснал? — каза Хелън с широко отворени очи.

— Наложи се. Върху семейната чест на Хармъс беше нанесен смъртоносен удар. А освен това аз хвърлих чека за заплатата ми за следващия месец право в лицето му. Даже му казах да си издуха носа с него.

— Май не е било много умно, моето момче?

Поклатих глава.

— Страхувам се, че е така. Когато се върнах в хотела, прегледах финансите си и открих, че са ми останали всичко на всичко 35 долара. Но трябва да призная, че изпитах — огромно задоволство.

— М-да — каза Хелън колебливо. — Е, добре, ще трябва да се справим. Разкажи ми всичко, Стив. Каква кошница с яйца изпусна?

— Бая голяма. Не обвинявам Медъкс.

Келнерът донесе ястието ми и докато се хранех, разказах на Хелън какво се случи.

Тя забрави собствената си чиния и седеше, слушайки с напрегнато лице.

— Аз бих направила съвсем същото — каза, когато свърших. — Трябваше да се уверим, че е Сюзън. Медъкс не може ли да загрее това?

— Знаеш какъв е. Всичко, за което мисли сега, е как да блокира иска и да пренесе борбата в съда. Колкото повече разсъждавам, толкова повече осъзнавам колко са хитри те. Как са убили момичето не ми побира акълът. Шерифът се кълне, че на острова не е имало никой, когато е умряла. Дори неговите думи само им осигуряват желязно алиби. Загубени сме, освен ако не докажем, че е била убита. Медъкс може и да се залъгва, че ще отхвърли иска, но както стоят нещата, няма никаква надежда да се пребори.

— Да не би да е бил провокиран този нещастен случай? Но май са нужни твърде много съвпадения — Кон да й е дал скапаната стълба с надеждата, че ще се нареже на стъклото на прозореца?

Поклатих глава.

— Не. Могла е да скочи. Могла е и да не докосне прозореца. О, не, убеден съм, че някой нарочно е срязал китките й, след като първо е нагласил декора. Но как той или тя се е измъкнал от острова, преди да дойде шерифът — това не мога да схвана.

— Не е ли възможно да е преплувал?

— Нощем да, но не и посред бял ден. Онзи Оукли твърди, че е бил там през цялото време. Той би видял всеки, който реши да преплува: разстоянието е почти четвърт миля и без никаква възможност за прикритие.

— Тогава който и да е бил, е останал скрит на острова.

— Шерифът казва, че не е. Според него, той също мислел, че Кон я е убил и затова буквално разнищил хижата при претърсването.

— Мислиш ли, че Дени е имал нещо общо с това, Стив?

Поклатих глава.