Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

— Добре. Слушай, ти ще поспиш сега, а към средата на пътя ще се сменим. Ако се стегнем, ще стигнем до 1 часа.

— Сигурна ли си, че не искаш да те сменя сега?

— Още съм добре, но няма да е така след няколко часа. Искаш ли да отидеш отзад и да се изтегнеш?

— Сигурно си ми прочела мислите. — Тя спря колата, а аз казах: — Повечето съпруги биха накарали мъжете си да карат през целия път. Трябва да признаеш, че знам как да си подбирам жените.

— Радвам се, че си доволен, скъпи — и тя наистина изглеждаше зарадвана.

— Нямах намерение да заспивам. Започнах с внимателно обмисляне на новите факти, които бяхме открили.

Изглежда, Корин е била омъжена за Джак Кон от 5–6 години. По онова време двете със Сюзън са изпълнявали заедно номер в нощен бар, а Кон се е препитавал с обиране на бензиностанции — един дребен престъпник. Около една година след като се оженили, той престанал да живее с Корин, но я преследвал навсякъде и когато имал нужда от пари, искал от нея. Докато двете момичета били в Сан Бернадино, Сюзън и Кон започнали да се свалят. Корин не знаела нищо, а пък било малко вероятно да я интересува, след като вече ходела с Пери Райс. Но понеже й било писнало Кон да се появява неочаквано и се страхувала да не разбере за Пери Райс, тя съобщила на полицаите къде могат да го намерят. Сюзън разбрала какво е направила Корин и се опитала да предупреди Кон, но не успяла навреме. Кон влязъл в капана и бил арестуван. Получил четири години затвор. Бясна, че е загубила любовника си, Сюзън заплашила Корин, че ще я убие. Корин се спасила, като избягала в Буенос Айрес, където, според моите сметки, останала през четирите години, които Кон прекарал в затвора.

Като събрала две и две, вероятно Сюзън е стигнала до идеята да се застрахова за един милион долара. Измислила как да получи милиона и да си отмъсти и на Корин. Щом Кон излязъл от затвора, тя се свързала с него и му разказала своя план. Той се настанил на острова на Мъртвото езеро, а Сюзън с тъмна перука се появявала от време на време в Спрингвил и създавала впечатлението, че Корин живее на острова. В такова отдалечено местенце всичко това било лесно и без рискове. Когато нещата били нагласени, тя успяла някак да убеди Корин да се върне и я затворили на острова.

Стигнах дотук и започнах да се унасям. Равномерното люшкане на колата, топлият нощен въздух и шофирането цял следобед ми дойдоха малко множко. Потънах в дълбок сън.

Бях спал около час, когато Хелън ме събуди, като ме дърпаше за ръката.

— Време ли е да се сменим? — попитах аз, като се прозявах така, че можеше да ми се размести челюстта. — Къде сме?

— Не знам къде сме, но нямаме бензин.

— Не е възможно — казах аз, като седнах и се вторачих в нея. — Резервоарът беше пълен наполовина, когато тръгнахме от Барсдейл.

— Обаче нямаме. Погледни стрелката.

Надникнах над рамото й.

— О, по дяволите. Сигурно резервоарът е пробит. — Вече бях съвсем буден. — Имаш ли някаква представа къде се намираме?

— Според мен на около 20 мили от Сан Бернадино.

Излязох от колата, светнах с фенерчето и вдигнах капака. Наистина имаше изтичане. Някой беше продупчил захранващата тръбичка към карбуратора.

— Погледни — казах аз. — Направено е нарочно.

Хелън дойде да види повредата.

— Но кога и защо?

— Може би е направено, когато спряхме в Барсдейл. А защо не знам.

Тя погледна неспокойно през рамо към тъмния път.

— Има една кола малко зад нас — каза тя. — Зърнах фаровете й, преди да спрем.

Спогледахме се.

— Мисля, че трябва Да се покрием — казах аз. — Това ми прилича на капан.

Едва бях свършил изречението, когато от тъмнината една дълга черна кола се спусна безшумно с изгасен мотор и връхлетя върху нас.

— Внимавай! — изкрещя Хелън и ме бутна бързо настрани от нашите фарове.

Ударих си крака зад коляното в бронята и се проснах на земята.

Колата беше вече до нас и като минаваше, от прозореца на шофьора блесна светлина и изтрещя изстрел, който почти ме оглуши. Един патрон рикошира в колата и се удари в пътя на няколко инча от мен. Чух как Хелън издаде остър писък, а колата даде газ и профуча в тъмнината.

Погледнах към Хелън и сърцето ми се смрази. Залитайки, тя направи две крачки към мен и се строполи на земята.

— Хелън!

Гласът ми се извиси в писък, когато се спуснах към нея. Обхвана ме най-силната паника, в която бях изпадал през живота си.

— Няма страшно, скъпи — изпъшка тя, когато коленичих до нея. — Плешката ми. Не е много сериозно, но тече кръв.