Джеймс Чейс - Смърт край Лаго Маджоре

Времето течеше. Разполагах само с два дни, за да си изработя план.

Запалих нова цигара и се изненадах, че ръката ми въобще не трепна. Сърцето ми отново биеше нормално. Обземаше ме някакво усещане за студ, независимо от знойното слънце. Върнах се на пейката и седнах.

Налагаше се да бъда много внимателен. Предполага се, че всеки убиец прави поне една грешка. Трябваше да не допусна никаква. Твърде много зависеше от това да не сбъркам.

Първо — мотивът.

Нужно беше да съществува убедителен мотив, който би насочил следата към Белини.

Той вече е подозрителен. Има досие от затвора и всички знаят, че е бандит. Нямаше да е трудно полицията да бъде убедена, стига да изнамерех добър мотив.

Какъв ли?

Перлите на Лаура.

Тя вече си ги прибра от Станито и ги сложи веднъж или два пъти. Щеше да е съвсем просто да ги взема от стаята й, ако не ги носи в петък вечер.

Белини беше работил във вилата. Той знае за перлите. Какво по-очевидно от това да реши да ги открадне и докато го прави, да убие Лаура.

Почувствувах лекия гъдел от студената пот, която се стичаше, по лицето ми, и нетърпеливо я избърсах.

Лаура беше уредила да се срещне с Белини в къщата с лодките в девет часа в петък вечерта.

По това време трябваше да работя по колата в гаража.

Валерия ще е с Бруно.

Няколко минути преди девет ще сляза в къщата с лодките и ще си отворя с ключа, който тя ми беше дала.

Когато Лаура пристигне, ще я ударя по главата, после ще сляза на пристана и ще чакам Белини.

С него трябва да бъда изключително внимателен. Но долу има много места, където бих могъл да се притая, пък и ще е тъмно. Удар по главата с торба пясък няма да остави никакви следи. Ще го ударя в момента, в който слиза от лодката. После ще пъхна перлите в джоба му и ще го хвърля в Лаго. Ще преобърна лодката и ще се върна в гаража.

При наличието на малко късмет, полицията ще си помисли, че от бързане да изчезне, Белини е блъснал лодката и е потънал.

На пръв поглед планът изглеждаше добър.

Съществуваха очевидни пречки.

А ако Белини пристигне пръв?

А ако дойдат заедно?

Трябваше да обмисля и други идеи, но основният принцип ми изглеждаше разумен.

Стоях дълго под изгарящите слънчеви лъчи, обмислях плана от всички страни, преценявах рисковете, разсъждавах да не би да станат неочаквани грешки, внимателно пресмятах всяка възможност.

И тъкмо тогава разбрах, че убийството може да стане нещо завладяващо. Вече не ми призляваше от идеята, не се страхувах. Докато седях там и се взирах с невиждащи очи в Лаго, ми се стори, че съм само на една крачка от щастието, което тази сутрин ми изглеждаше невъзможно.

Около четири часа се отправих към гарата, за да хвана влака за Милано. Ловко се смесих с тълпа туристи, наредили се на опашка за билети и минах през бариерата заедно с тях.

Целта беше никой да не ме забележи, нито да бъда разпознат. Пътешествието ми до Милано не трябваше да бъде известно никому.

Влязох в претъпкано третокласно купе и седнах между една дебела жена, която държеше вързоп върху коленете си, и висок слаб мъж, облечен в черно, вероятно търговски пътник.

Никой не ми обърна внимание и докато влакът потракваше по релсите, се замислих как ли хората в купето биха реагирали, ако знаеха какви мисли се таят в главата ми.

Дори ден по-рано не бих повярвал, че е възможно да планирам убийството на двама души и въпреки всичко да не излитвам колебание, страх или ужас от това, което смятах да извърша.

Веднъж приел факта, че това е единственото разрешение, бях хладнокръвен и безмилостен както Лаура през нощта, когато се опитваше да ме убеди да изпусна Бруно.

Единствената ми грижа беше да не направя грешка, но дори и това не ме тревожеше особено.

През времето, което прекарах край брега на Стреза в размишления по плана си, осъзнах, че както Лаура, така и Белини, без да знаят, са в ръцете ми.

Спомних си как Лаура каза на Бруно, че ще слезе в къщата с лодките, за да слуша на грамофона суинг. Това ще бъде в моя полза, тъй като музиката ще заглуши всички звуци, които тя евентуално би издала, ако не я застигна достатъчно бързо и не й попреча да извика.

Докато Белини гребе и пресича Лаго, ще очаква да види светлина в къщата с лодките, така че нямаше да действувам на тъмно.

Единствената сериозна трудност, която предвиждах, е някой от тях да закъснее или пък двамата да пристигнат едновременно, но реших, че това е малко вероятно.

За да си осигури достоверно алиби, Лаура щеше да напусне вилата известно време преди девет часа. Сигурно така ще надуе грамофона, та да знаят Валерия и Бруно, че е в къщата с лодките. Музиката щеше да заглуши всички шумове, които Белини би предизвикал, докато се приближава към вилата. В тиха вечер тя щеше да се чува надалеч.