Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

— Преди да се гласува. Франк — намеси се Блек — бих желал да зная малко повече за работата. Какво ще прави тя в тази история?

Той посочи Джини с пръст.

— От пет месеца напразно търся някакъв начин да изпразня този фургон — каза Морган. — Преди три дни тя ми се представи и ми поднесе проекта на тепсия. Тя го е съставила. Ето защо има пет части. Тя разреши всички трудности. Проверих плана й, издържа отвсякъде.

Блек погледна момичето.

— От къде се появявате вие, малката? — запита я той. — И как тази идея се е родила във вашата хубава глава?

Джини отвори своя евтин и малко олющен сак за да извади пакет цигари и клечки. Тя запали една цигара, без да откъсва от Блек студения си и внушителен поглед.

— Откъде идвам не засяга нито вас, нито никого-възрази тя сухо. — Ако ми е дошла тази идея, то е защото имам нужда от мангизи… И докато сме заедно, не искам да ме наричат „малката“, ясно?

Блек се усмихна. Една шефка-жена му харесваше.

— Ясно. Но кое ви накара да изберете нашия екип за участие в такава голяма работа?

Тя посочи с пръст Джипо.

— Причината за това е той. Осведомих се. Изглежда, че той е най-способен да отвори ключалките, а ще имаме нужда от техник от голяма класа в тази работа. Казаха ми също, че вие сте смел, че Морган ще се съгласи да организира удара и че Китсън няма равен на себе си като шофьор по крайбрежието.

Джипо се усмихна. Той беше чувствителен към ласкателства. „Момичето има пълно право — казваше си той. — Аз съм ас в професията“.

Китсън бе изгубил намръщения си вид. Малко притеснен, с наведени към масата очи, той гледаше мокрия кръг, който чашата му с уиски бе оставила върху масата.

— Казаха ти? Кой? — запита Блек.

— Това е без значение. Губим си времето — възрази тя. — Осведомих се, защото исках да бъда сигурна, че ще почукам на добра врата. Но изглежда съм сбъркала. Ако случаят е такъв, ще отида другаде.

Блек запали цигара, с очи обърнати към нея.

— Запазили сте за себе си най-лошата роля, ако наистина смятате да легнете напреко на пътя. И това също ли е ваша идея?

— Очевидно.

— Нека погледнем малко по-отблизо… Вие сте легнала по средата на пътя. Криете оръжие… Когато пазачът пристигне, вие насочвате пистолета под носа му… Така ли е?

— Нещата може зле да се обърнат — продължи Блек. — От двете неща — едното: или пазачът вдига ръце и се предава, или той не се впечатлява и се опитва да ви изтръгне пистолета. От това, което съм чул, момчето няма да се предаде. Той ще търси начин да ви измъкне пистолета. И тогава?

Момичето изпусна пушека през ноздрите си.

— Залогът е един милион долара — възрази тя със студен и равен глас. — Ако се опита да ми отнеме оръжието, ще получи олово.

Джипо извади носната кърпа, избърса лицето си и навлажни устните си. После, притеснен на вид, загледа подред Морган и Китсън.

— Това е голям удар — каза Морган. — Трябва бързо да се действува. Това е идеята, момчета.

Блек изучаваше момичето. „Това не е блъф“ казваше си той. „Сили небесни! Тя е твърда като камък. Ако пазачът само мръдне, тя ще го свали. Ако има шанс, той ще си даде сметка, виждайки очите й, че тя не се шегува с оръжието си. В този случай, той ще се държи мирно. Ако аз се намирах срещу насочения й пистолет, щях да спра да дишам и нямаше да мисля да помръдвам даже малкия си пръст“.

— О.К. Исках само да зная докъде сме — каза той, изваждайки една цигара и почуквайки я по масата. — Чакам продължението на проекта.

— Ще го узнаете, когато се гласува — отряза Морган. — Това е част от нашата договореност. Тя ми каза, че е проучила въпроса от всички ъгли и е решила всички проблеми. За момента аз ви дадох само общата идея. Тогава, ако сме съгласни с нея, тя ще ни обясни продължението, но ако оставим тази работа, тя ще бъде свободна да предложи проекта си другаде. Това е справедливо. Какво ще кажете?

— Но дали тя действително е разрешила всички проблеми? — запита Блек. — Струва ми се, че има един непреодолим… Добре… Значи, ние сме спрели фургона и сме неутрализирали пазача и шофьора… Нещо, което ми се струва невъзможно, но да допуснем, че е така. Но според мен от това, което ми казвате, се разбира, че фургонът е непрекъснато свързан чрез радио с агенцията. Следователно, щом като фургонът престане да сигнализира присъствието си, търсенията ще започнат. Отговорните за него ще знаят къде да го търсят. Още повече, че не само ченгетата ще се хвърлят в преследването, но и армията ще се присъедини със стотици хора, самолети, коли… Те ще имат да претърсят само сто и петдесет километра път, а един самолет може да направи това за няколко минути. Фургонът ще бъде изложен на пътя така, както е носът-по средата на лицето. Ние, останалите, ще имаме едва двадесет минути, за да го скрием. Това би могло да стане, ако не сме задължени да го спрем на това тясно място, около което теренът е гол като на длан. В радиус поне на тридесет километра няма никакво скривалище. Преследвачите са в течение и няма да е никак трудно да ни забележат. Аз не виждам как може да се спре фургонът, да се отвори вратата, да се вдигнат мангизите и да се изчезне преди пристигането на полицията и армията.