Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

Момичето намръщи вежди със сгърчено от недоумение лице.

— Твърде сериозно? — повтори тя с леден и недоверчив глас. — Ако разбирам добре, има двама, които плюят на двеста хиляди долара?

— Не съвсем — възрази Морган с усмивка. — Те мислят, че може би ще има врява и това ги тревожи.

Сивозелените очи на момичето се спряха за миг на Джипо, после — на Блек и накрая — на Китсън.

— При това вие ми казахте, че сте добър екип? — каза тя.

Усещайки презрение в гласа й, Китсън почервеня и видимо се притесни.

— Това е точно така — отговори Морган с широка усмивка. — Това е първият голям удар, който предвиждаме и има двама, които са само наполовина очаровани.

— Това е страшен удар — възрази момичето с напрегнат глас. — В играта има един милион долара. Вие потвърдихте, че вашият екип ще бъде способен да свърши работата и аз ви повярвах. Иначе нямаше да, бъда тук. А сега вие говорите за гласуване. Подигравате ли се с мен, или какво?

Тримата мъже бяха изненадани и раздразнени от смелия и оскърбителен тон на момичето.

— Ти приказваш смехории, малката. Хайде, не се дразни! — каза Блек, известен с презрението си към жените.

Момичето отблъсна стола си и стана, изправяйки хубавата си фигура, твърда и студена.

— Изглежда, че съм сбъркала адреса — каза тя на Морган. — Да не говорим повече. Ще подскажа моята идея на друг екип, който ще има друго нещо във вените си, а не кръв от ряпа. Няма да си губя времето да дискутирам с банда страхливци.

Тя се завъртя на токчетата си и се отправи към вратата.

Винаги усмихнат, Морган я задържа за ръката.

— Не бързай толкова! Тези момчета са добри. Но им трябва време да се адаптират към ситуацията. Джипо няма равен на себе си да отвори всяка каса. Ед е също като мен. Колкото до Китсън, той е един ас на колата. Не се безпокойте! Останахте с лошо впечатление, но то не е точно. Не трябваше, може би, да излагам фактите така брутално. Тези момчета са фамозни техници, но се страхуват, че ще има счупено.

— Счупено! Трябва да си смахнат за да си въобразиш, че може да се задигнат един милион долара без неприятности — каза тя със строг глас, като изгледа тримата мъже…-Един милион долара! За подобна сума ми пука какво може да се, случи нито с мен самата, нито с другите. — Тя се освободи от Морган и застана под светлината. — Или вие случайно се страхувате да не си повредите хубавата кожа, когато става въпрос да се вземат двеста хиляди долара? — прибави тя, гледайки Китсън право в очите.

Той направи усилие да издържи нейния втренчен и презрителен поглед.

— Комбината е гнила — каза Китсън кисело. — Осведомен съм добре, работих в дружеството. Затова се отива право на стола. Аз не играя.

— Много добре. Ако мнението ви е такова — възрази момичето — може да минем и без вас. Ако мангизите не ви интересуват, размърдайте от фотьойла това хубаво, мускулесто тяло и се чупете!

Лицето на Китсън потъмня, той отблъсна стола си.

— На кого мислите, че говорите? Аз ви казвам, че това не може да стане. Това е идея на луд.

Тя посочи вратата, финните й пръсти изпукаха.

— Луд сте вие самият… Хайде, навън чучулиго! Ще минем и без вас.

Китсън се изправи бавно, свирейки шумно през счупения си нос. Обиколи масата и се приближи до момичето, което се завъртя на токчетата си и се обърна към него. Другите трима ги наблюдаваха. Блек имаше обезпокоен вид. Той познаваше импулсивния характер на Китсън. Джипо смръщваше вежди. Морган все още се усмихваше.

— Не позволявам да ми се говори с този тон, нито на вас, нито на когото и да било — каза Китсън, гледайки момичето.

Те представляваха една действително странна двойка. Джини едва стигаше до рамото на Китсън, чийто гръден кош беше три пъти, колкото нейния. Тя го гледаше все така презрително.

— В случай, че не сте чули, — възрази тя спокойно — аз повтарям: Навън, чучулиго! Ще минем и без вас.

Китсън изпусна едно глухо ръмжене и вдигна заплашително ръка.

— Хайде, удряйте! — изкрещя тя. — Не се страхувам от болката!

Морган избухна в смях.

Китсън отпусна ръката си и отстъпи крачка назад. После се отправи към вратата, мърморейки.

— Китсън — извика Морган с пронизващ глас. — Върни се и седни! Трябва първо да се гласува. Ако ти сега си тръгнеш, това е краят. Вече няма да си член на бандата.

Китсън се поколеба, направи бавно полукръг, отиде към масата и седна с объркан и намръщен вид.

Морган се обърна към Джипо.

— Още една бюлетина…

Джипо извади бележника си и откъсна една страница.