Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

След миг тишина Морган притегли бюлетините към себе си и разтвори един:

— Да.

Взе друг:

— Да.

Трескаво разтвори другите три:

— Да, да и да.

Обиколи с поглед масата, устата му се сгърчи в свирепо изражение:

— Е добре, ще свършим тази работа! На това се надявах. Двеста хиляди долара за всеки. Това не е детска играчка, но си струва.

Китсън погледна Джини през масата. Тя отвърна на погледа му с надменно вдигната брадичка, после внезапно нейният израз се смекчи и тя му се усмихна.

На другия ден, малко след осем часа, един черен буик, покрит с прах, спря на няколко метра от входа на компанията за блиндирани фургони „Уелинг“.

Колите бяха паркирани още от предната вечер от двете страни на широката улица, но буикът веднага си намери място и паркира.

На волана беше Морган, нахлупил ниско мазна шапка и захапал цигара с ъгъла на устните, а Ед Блек бе седнал до него.

Двамата мъже разгледаха огромния дървен портал на компанията. Нямаше нищо забележително с изключение на върха, покрит с бодлива тел, блестящия меден звънец и големия надпис, закачен на едно от крилата, с червени букви на бял фон:

— Хиляди дяволи! За какво се мислят тия — забеляза Блек, след като бе прочел текста. — Добре ще ги изненадаме.

— Дано само изненаданите не сме ние — възрази Морган с иронична усмивка.

— Мисля, че ще се измъкнем много добре — каза Блек. — Момичето действително е помислило за всичко, нали?

— Да! — Морган махна цигарата от устните си и се загледа в огнения й край. — Планът ми изглежда безупречен. Но всичко зависи от начина, по който ще се процедира. Има известен брой слаби пунктове. Аз особено се безпокоя за Джипо. Момичето каза, че той ще има достатъчно време да се справи с фургона, но аз съм скептично настроен. Ще разполагаме с известно време, това е така, но не трябва да се преувеличава. Щом като търсенията започнат, ще, стане напечено и колкото по-бързо се свърши, толкова по-добре ще бъде. Поуката е, че трябва да се работи на педал, но Джипо няма този навик. Ще издържат ли нервите му? Няма ли да се откаже?

— Ще трябва ние да бдим за това — възрази Блек. Той хвърли към Морган кратък поглед със своите бледи, твърди и потайни очи. — Колкото повече мисля за удара, толкова повече ми се струва очевидно, че трябва да се свалят двамата типа. Иначе те ще дадат нашето описание и това ще бъде краят на всичко.

Морган вдигна рамене.

— Да. Зная. Но е безполезно да го повтаряме. Има двама, които и без това са достатъчно нервни.

Блек го погледна.

— Но тя не е нервна.

— Имаш право.

— Коя е тя, Франк?

Морган повдигна рамене.

— Не зная. Това не е тукашно момиче. Смятам, че тя вече е работила в друга банда.

— И аз така смятам. — Блек погледна часовника си. — Знаеш ли? Имам впечатлението, че този план не е неин. Не мога да повярвам, че едно хлапе на нейната възраст е могло да реши всички въпроси. Според мен, има друг гангстер, който вече е проучвал въпроса или друга банда, чийто член е тя. Момчетата са се отказали или правят подготовка и тя се е възползувала за да им отмъкне плана, с надеждата да ги изпревари. Ако това е така, тя вероятно не е била доволна от частта, която са й определили. Трябва да я наблюдаваме. Франк. Няма да е чудно, ако някой друг екип опита удара в същото време като нас и ние се оставим да ни срежат тревата под краката.

— Да! — С раздразнен жест Морган побутна шапката към тила си и смръщи вежди. — Мислих за всичко. Това е риск… Не можем да направим нищо преди петък, в осем, а после… Имаме доста работи да подготвим.

— Колко е часът?

— Почти осем и половина.

— Значи, автобусът няма да закъснее?

— Не.

И двамата загледаха към спирката на автобуса, където чакаше група хора.

— Момичето е страхотно, нали? — каза Блек с очи, вперени в предното стъкло. — Каква фигура!

Морган се вцепени. Черните му очи се спряха върху Блек.

— Понеже ти повдигаш въпроса — каза той твърдо-ще ти кажа ясно: това момиче трябва да се остави на мира! Без номера! Тя ще остане с нас петнадесет дни, може и повече, и при живота, който трябва да водим няма да е лесно. Няма да се разделяме плътно по двадесет и четири часа. При това положение не желая никой да надига глава. Не искам глупости. Това трябва да е ясно веднъж завинаги.