Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

Морган повдигна рамене.

— Това се питах и аз. — Той посочи момичето с глава. — Но тя твърди, че е решила въпроса.

Блек изгледа Джини.

— Така ли? Без шеги! Вие действително ли сте намерили решение?

— Да — отговори тя със своя студен и впечатляващ глас. — Това беше най-трудно, но го реших. Тя говореше толкова убедително, че самият Китсън, който я слушаше със скептична физиономия, внезапно разбра, че тя беше способна да доведе начинанието до успех.

Блек свали ръце от масата и повдигна рамене.

— Това е добре, вярвам на думата ви. Може да се каже, че имате способността да правите чудеса. Виждам още две трудности. Ето първата: има други коли, които могат да пристигнат, когато ще бъдем заети с пазача близо до спрелия фургон… Вярно е, че няма голямо движение по пътя, но въпреки това може да имаме лош късмет.

Безучастното лице на момичето прие изражение на досада. Тя се надигна от стола си. Червената й риза се опъна върху високите и предизвикателни гърди.

— Това е лесно. Има два пътя, които водят до националния №10. Трябва само да поставим надпис с думите „Отклонение от кръстовището“, щом като фургонът мине. Колите ще минават по другия път. Не виждам къде е трудността!

Блек се ухили.

— Да! Няма какво повече да се каже. А сега, моя хубавице, опитайте се да ми решите втория проблем. Залавяме фургона и го скриваме някак си. Какво да правим, за да го отворим? Според Китсън, няма повече трудности. Но ще бъдем много притеснени. Какво ще отговорите?

Джини поклати глава.

— Сега той да си мърда мозъчните клетки — каза тя, посочвайки Джипо. — Той е техникът Аз се наемам да му докарам фургона. Той ще има време. Може да работи един или два месеца, ако това е необходимо. — Очите й се завъртяха към Джипо. — Способен ли сте да отворите вратите на фургона, ако разполагате с един месец?

Джипо, развеселен от ласкателните думи, които тя бе произнесла, се съгласи с ентусиазъм:

— За един месец ще мога да се промъкна във Форт Ноукс — отговори той.

— Той ще има един месец — потвърди Джини. — Един месец минимум и повече, ако трябва.

— Това е добре. Стига приказки сега! — прекъсна ги Морган. — Тя действително е решила напълно въпроса. И аз съм сигурен, че тя е способна да доведе работата докрай. Ще гласуваме… Трябва веднъж завинаги да решите дали сте готови да си играете с вашия живот и с този на другите, защото е възможно в авантюрата да има мъртъв човек, било сред нас, било сред нашите неприятели. В последния случай ние рискуваме електрическия стол. И даже, ако излезем невредими от това, най-малката грешка може да ни струва от десет до двадесет години затвор. Но насреща има мангизи. Всеки член на екипа ще има двеста хиляди долара. Това не е лошо. Всъщност, това е ситуацията… А сега, да гласуваме!… Освен, ако някой има да постави въпроси? — Той се спря и изгледа тримата мъже. — Щом гласуваме, ще се държи за решението на мнозинството. Вие познавате всички правила на нашето сдружение: тези, които са малцинство се солидаризират с другите или се оттеглят окончателно. Имате време. Залогът е висок. За една малка глупост, можете да се намерите в дупката за двадесет години, а ако се изтърве ударът сте само за стола. Ето докъде стигнахме. Желаете ли да ви се остави време да размислите, момчета?

Той погледна първо Блек, който спокойно съзерцаваше Джини, без да крие възхищението си, после Джипо, който размисляше с очи, вперени в масата, със сгърчено лице, бърчейки дебелите си черни вежди и накрая Китсън, който духаше шумно през смачканите хрущяли на носи са, с очи, вперени в Джини.

— Хайде, гласуваме — каза Блек, като се наведе и взе една бюлетина.

Джини направи същото.

Морган взе другите три и постави едната пред Джипо, другата — пред Китсън. После извади химикалка, написа една дума върху последната бюлетина, сгъна я и я остави на средата на масата.

Джини зае неговата химикалка, за да попълни своята бюлетина, която постави до тази на Морган.

Блек приготвяше вече химикалката си със златна капачка. Той размаха своето листче, сгъна го и го хвърли при другите две в средата на масата.

Джипо замря за миг, съзерцавайки бялото листче. Накрая, с молив надраска една дума, сгъна го и го побутна към другите.

Само Китсън все още гледаше своята хартия със загрижен вид.

Момичето и тримата мъже го наблюдаваха.

— Имаш необходимото време — подхвърли Морган отново с насмешлив глас. — Цялата нощ е пред нас.

Китсън вдигна глава, погледна го и после се обърна към момичето. Изгледа го продължително, после сграбчи внезапно химикалката на Морган, написа една дума върху листа, прегъна го и го хвърли в купа.