Джеймс Чейс - Виновните се страхуват

— Не си в състояние да докажеш нито частица от това — изрече с хриптящ глас. — Не се страхувам от теб!

— Страхуваш се, Марго. Виновните винаги се страхуват.

Внезапно тя се изправи.

— Нищо не би могъл да ми направиш! Не би посмял да ми направиш нищо!

— Съжалявам, Марго, но не може да ти бъде позволено да се измъкнеш след всичко това. Четирима души загинаха от ръката ти!

— Баща ми няма да ти позволи да ми сториш нищо! — Бе останала без дъх.

— Сега вече и баща ти е безсилен. Ще съобщя всичко на Ренкин. Даже сегашната корумпирана администрация не е в състояние да потулва убийства.

Докато говорех, тя бавно отстъпваше, достигна отсрещния скрин, извъртя се бързо и бръкна в едно от чекмеджетата. Устремих се към нея и в същия миг спрях като закован. Беше с 25-калибров колт в ръка.

— Сега… — изсъска тя със святкащ поглед — ще ти покажа, че не ме е страх.

Мек женствен глас прозвуча откъм прага:

— Не се дръж като глупачка, Марго!

Марго издаде приглушен писък и се извърна нататък. Хвърлих бърз поглед през рамо.

На прага се бе изправил Лий Крийди. Беше облечен във вечерен официален костюм, а на ревера му бе втъкната бяла камелия. Очилата блестяха на челото му и пура димеше между тънките устни.

— Дай ми револвера! — протегна ръка той.

Без да се колебае нито за миг, тя се доближи и му го подаде. Лицето й беше тебеширенобяло и трепереше като лист.

— Сложи нещо върху себе си! В това одеяние приличаш на проститутка!

Тя изтича до един от гардеробите, грабна рокля и влезе в банята, като затръшна вратата.

Безизразните очи на Крийди се преместиха върху мен.

— Облечете се и вие. Ще почакам в хола — и напусна спалнята.

Намъкнах набързо дрехите си. Когато обличах сакото, Марго излезе от банята, придърпваща роклята по тялото си.

— Няма да ти позволи да ми сториш нищо — изрече задъхано тя. — Няма да допусне, знам.

Изтича покрай мен в хола и аз я последвах.

Крийди кръстосваше стаята нагоре-надолу. Колтът все още беше в ръката му. Лицето му беше истинска маска.

— Седни — посочи кресло на Марго, а после и на мен. — Седнете и вие.

Седнахме. Той продължи да кръстосва още няколко секунди, после проговори:

— Бриджит ми каза, че си приела мъж тук. Сметнах за редно да мина и видя кой е. Ти ме разочарова, Марго. Но повечето от децата са разочарование за родителите си. Смея да заявя: като твой баща не бях на мястото си, а майка ти беше развалена и създаваща грижи жена. Това обаче никак не може да отмени твоята вина — и той се спря до нея. — Чух всичко, казано от Брендън. Истина ли е?

Тя отбягваше студения му пронизващ поглед.

— Не, разбира се! Не е истина! — отговори, като свиваше и разпускаше пръстите си. — Той лъже.

— Тогава обясни ми, защо този шиш за лед беше под възглавницата ти?

Отвори уста и после застина така. Изведнъж загуби красотата си. Изглеждаше стара, рухнала и напълно опустошена.

— Нямаш отговор, нали? Сега изслушай ме, Марго. Аз контролирам този град. Полицията изпълнява моите разпореждания. Брендън не разполага с никаква сила тук. Няма за какво да се страхуваш от него. Искам от теб само истината, а след това аз ще бъда в състояние да преценявам положението. Ти ли уби Шепи?

Вдигна очи към него. В погледа й заблестя преданост.

— Трябваше да го направя, татко. Нямах друг изход.

Стегна болезнено устни, но иначе изражението му не се промени.

— Какво разбираш под това „нямах друг изход“?

— Беше на път да уведоми полицията за Кордец. Не можех да му позволя.

— Защо?

Направи движение на безпомощност.

— Би трябвало да разбираш…

— Опитваш се да ми кажеш, че си наркоманка, така ли?

— Да допуснем, че е така.

Той свали очилата си, втренчи се в тях, сложи ги на носа си, а после ги бутна на челото.

— А това момиче, Телма Казънс — продължи да кръстосва стаята, — и нея ли промуши, както казва той?

— Налагаше се, татко,

— И Трисби?

Затвори очи, притиснала ръце на гърдите си.

— Да.

— Изглежда, направила си доста мръсна каша от целия си живот, Марго — заключи той, без да я поглежда.

Седеше неподвижна, сплела здраво пръстите си.

— Че, добре. Всеки има право да води живот, какъвто сам си избере. — Крийди изведнъж се отпусна в едно кресло. — Знаеш колко трудно е да се повярва, че ти си извършила всичко това, Марго. Много трудно е също така да бъдеш измъкната от тази мръсотия.

Тя се наведе напред напрегнато. Ръцете й бяха така здраво вкопчени една в друга, че пръстите й побеляха.