Джеймс Чейс - Виновните се страхуват

Револверът изчезна в джоба му.

— Е, добре. Надявам се, знаете какво вършите,

— Не е нужно да се тревожите. Ако ми провърви, утре ще поднеса за вашия вестник чудесна история. Този револвер може да се окаже най-безспорният факт в нея.

— Мога ли да направя нещо за вас?

— Стойте в редакцията си утре през целия ден. Може да ми потрябвате спешно и ми е необходимо да зная как бих могъл да ви намеря.

Отправи ми напрегнат поглед, а лицето му изразяваше безпокойство.

— Под впечатление съм, че знаете за престъплението много повече, отколкото ми казвате. Възможно е да сте стъпили върху много тънък лед, Брендън. Не считате ли за по-уместно да ми разкажете всичко и да се запретнем двамата на работа?

Поклатих глава отрицателно.

— Още не съм готов, Хипъл. Главата ми гъмжи от хипотези, но нямам реални факти.

— Защо не ми изложите теориите си? Допуснете, че преди да сте готов да говорите, ви връхлети някаква беда? В този град съществуват хиляди начини човек с търсещ ум да бъде сполетян от беда. Представете си, че ви затворят завинаги устата, преди да сте успели да проговорите? Това няма да ни бъде от полза, нали?

Стоях на ръба на изкушението да му разкажа какво бушува в главата ми, но съзнавах, че не е дошло още времето му. Ако наистина ми предстоеше да издърпам чергата изпод краката на Крийди, нуждаех се от абсолютна сигурност по отношение на фактите.

— Ще ви се обадя утре — приключих с колебанията си. — Това е най-доброто засега.

— Добре, ето какво. Не оставайте сам тази нощ. На километри сте от всякаква жива душа. Тук би могло да ви се случи всичко и никой нищо няма да разбере. Защо не дойдете у дома? Ще се наспите на кушетката ми.

Поклатих глава.

— Не се тревожете за мен. Тук съм сигурен. Нищо няма да ми се случи до утре сутринта. Тогава, надявам се, ще бъде твърде късно да се случва каквото и да било.

Той присви рамене.

— Е, добре, но съм убеден, че рискувате страшно много. — Извади портфейла си и ми подаде визитна картичка. — Тук е моят домашен телефон. Ако ви потрябвам, ще бъда вкъщи до осем сутринта, а след това в редакцията.

— Пазете много бдително този револвер.

— Отивам да го заключа още сега. До скоро виждане!

— По някое време утре сутринта!

—– И се пазете!

—– Разбира се.

Останах загледан след него, докато стигна колата. После се обърна, махна ми с ръка и потегли. Стоях така, докато задните светлини на автомобила му се стопиха в тъмнината.

Луната плуваше високо над палмите, като рисуваше под тях тъмни сенки и светли петна. Морето приличаше на сребърно огледало. Чуваха се само лекото плискане на вълните и съвсем тихият шум на минаващите по крайбрежния път коли. Застанал на верандата, загледан в светлините на Сан Рафаел, имах чувството за пълна откъснатост от света. Питах се дали не беше по-разумно да бях заминал с Хипъл. Ако някой възнамеряваше да ме очисти от лицето на земята, не съществуваше по-удобно място за целта от това усамотено бунгало.

Подпрях ръце на парапета и приведох рамене. Усещах се така уморен, че с усилие поддържах хода на мислите си. Далеч надясно трептяха светлините на училището по керамика. Удивлявах се какво ли прави в този момент Хаан, чието истинско име беше Джек Бредшоу.

Сега мистерията с кибрита беше разгадана, но все още не бях абсолютно сигурен кой е убиецът на Шепи. Имах чувството, че стоя на прага на разкриването му. Оставаше само още едно малко късче от мозайката да легне на своето място и картината да бъде напълно завършена.

Не виждах никакъв смисъл да стоя навън в тъмното и реших да се отпусна на леглото. До утре не можех да направя нищо повече. Обърнах се и влязох в хола. Заключих френската врата и прибрах двете чаши в бара.

Огледах се наоколо, за да се убедя, че в пепелниците не е останала някоя горяща цигара, и пристъпих към електрическия ключ. Тъкмо посягах да угася лампите, когато извънредно лек шум ми подсказа, че вече не съм сам в бунгалото. Една секунда останах неподвижен, силно изплашен, а устата ми внезапно пресъхна. Спомних си с ужас, че нямам никакво оръжие — Ренкин беше взел пистолета ми, а колта на Бриджит бях предал на Хипъл. Като далечно ехо прозвучаха в главата ми и думите на Хипъл за неблагоразумието ми да остана сам тук: „На километри сте от всякаква жива душа. Всичко би могло да ви се случи и никой нищо няма да разбере.“

Шумът идваше от човек, влязъл в спалнята. Отчетлив, макар и тих шум от крак, поставен върху голия под — някой, промъкващ се крадешком.