Джеймс Чейс - Виновните се страхуват

Беше около тридесетгодишен, с фини, приятни черти, умни очи и издадена напред брадичка — човек, когото трудно можеш да спреш, ако е решил да преследва някаква цел.

— Заповядайте — кимнах към пълните чаши и притиснах с ръка стомаха си, който от удара на Кетчън сякаш се беше обърнал наопаки.

Младият човек вдигна една от чашите и отпи солидна глътка.

— Мистър Трой ме посъветва да се занимая с Хаан — обясни ми той. — Задълбах доста в миналото му и открих златна жилка.

— В какъв смисъл?

— Отидох в свърталището му и го помолих за интервю. Той не пропусна възможността да получи безплатна реклама чрез вестника ни. Да не грешите с този приятел. Голям скулптор е и разбира от работата си. Убедих го да ми изработи груб модел от глина и да ми го подари. Беше съвсем сурова творба, но върху нея имаше чудесен комплект отпечатъци от пръстите му — и Хипъл се усмихна широко, доволен от стратегията си. — Днес преди обед отнесох този модел на федералните власти в Лос Анжелос. Те провериха отпечатъците и цялата му история излезе наяве. — Взе чашата, отпи и я размаха възбудено. — Истинското име на Хаан е Джек Бредшоу. Излежал е двегодишна присъда за контрабанда с наркотици през 1941 година. Когато напуснал затвора, заминал за Мексико и го изгубили от очи. Появил се отново четири години по-късно. Бил уловен да прекосява границата с два куфара, натъпкани с хероин. Този път си спечелил осем години. Когато го освободили, отделът за борба с наркотици не го изпускал из очи, но сега вече той се отдал на легален живот. Известно им е неговото училище по керамика и даже са го преглеждали. Твърдят, че там не се върши нищо тъмно. — Той се наведе напред и насочи пръст в мен. — Сега идва тази част от историята, която ще ви заинтересува най-много. Когато е изтърпявал последната си присъда, Хаан се е сприятелил с човек на име Хуан Туармец, попаднал в затвора също за търговия с опиати. Напуснали заедно затвора. У мен възникна съмнение по отношение на този Туармец и ги помолих да ми покажат снимката му. И знаете ли кой е той?

— Кордец?

— Точно така — кимна Хипъл. — Кордец от „Мъскитиър Клъб“. Как ви харесва всичко това?

— Знаят ли федералните власти, че той е тук?

— О, да, но не могат да направят нищо. Излежал е присъдата си, а на всичко отгоре управлява един преуспяващ клуб за хора от най-висшата класа. Изненадват го от време на време с внезапни проверки, но не установяват нищо от старите му занимания.

— Не си ли задават въпроса откъде идват парите за този изискан клуб?

— Питали са и за това. Кордец им отговаря, че група финансисти стоят зад гърба му.

— А за Хаан?

— Същата история.

— Някаква идея кои могат да са финансистите?

— Разбира се, Крийди.

— Не им ли се струва на федералните малко съмнително как тези две килийни птици са свили гнездо в един и същ град?

— От известно време и двамата са под наблюдение. Кордец никога не е стъпвал в училището, а Хаан — в клуба. Не са се срещали, откакто са в Сан Рафаел.

За момент се замислих,

— Чух, че съдията Харисън се отказал от политическото си поприще?

Хипъл направи гримаса на отвращение.

— Стара змия. Крийди го купи.

— Ще публикувате ли това?

— Не, за Бога! Нямаме доказателства, но това е истината. Ще трябва да мине известно време, докато намерим някой да заеме неговото място, Междувременно бандата ще лудува като у дома си, тъй като няма да има никаква опозиция. Както изглежда, ще имаме нова вълна от издевателства.

— Може би да, може би не. Чухте ли за стрелбата в „Белият замък“?

Хипъл кимна.

— Но това сигурно няма нищо общо с Кордец и Хаан?

— Още не зная. Тъкмо работя по тая загадка. Имате ли солиден сейф във вашия кабинет?

— Разбира се — и лицето на Хипъл изрази учудване.

— Притежавам нещо, за което моля да се погрижите — и извадих револвера на Бриджит. — Бихте ли го задържали в сейфа си, докато ви го поискам?

— Иска ли питане!

Взе револвера, огледа го и го подуши. Изведнъж погледна остро към мен.

— Не е възможно това да е оръжието, което уби Трисби?

— Възможно е. Предстои ми да го докажа. Не искам да го загубя. Вашият сейф, изглежда, е най-подходящото място за него.

— Не трябва ли да се предаде на полицията?

Поклатих глава отрицателно.

— Не. Те по всяка вероятност ще го „изгубят“.

— Да знаете кой е притежателят му? — прехвърляше той револвера от ръка на ръка.

— Имам известна представа, но това не значи, че притежателят е убил Трисби.