Джеймс Чейс - Виновните се страхуват

— Човекът на Крийди видял ли е убиеца?

— Не. Пристигнал е на пост едва когато се е стъмнило. — Той извади пистолета на Бриджит и го повъртя из ръцете си. — Това ли е оръжието, с което бе убит Трисби?

— Да.

— Тя ли го е убила?

— По-добре питай нея. Аз мисля, че не.

— Не можеш да си позволиш да отправяш такива въпроси към съпругата на Крийди. Не можеш да си позволиш изобщо да й поставяш въпроси, ако искаш да запазиш службата си.

— Не бива да се допуска никой да съсредоточи толкова власт в ръцете си. Така значи, Крийди направи сделка и със съдията Харисън?

— Да. Това не му се е отдало много трудно. Съдията не притежава нито цент, а има екстравагантна жена. Крийди откупи неговата разпаленост и той с готовност се оттегля от политическата сцена. Ще го прочетеш утре във вестниците.

— „Сан Рафаел Кориир“ ще бъде „приятно“ изненадан?

— Те не са в състояние да направят нищо по този въпрос. Можеш да караш до бунгалото. Най-добре ще бъде после да опаковаш багажа си, да скочиш в колата и да изчезваш.

— Още не съм готов да изчезвам. — Бяхме слезли от планинския път и стъпихме на булевард „Франклин“. — Ще си тръгна, когато изясня смъртта на Шепи и в никакъв случай по-рано.

— По-разумно е да изчезваш още тази нощ, Брендън. Кетчън даде заповеди по отношение на теб. Ако след два часа не си вън от града, ще си изпатиш здраво. Момчетата от патрулните коли на капитана са специалисти да инсценират катастрофи. Можеш да загубиш и крака си при някое майсторско сблъскване от тяхна страна.

Взрях се в него.

— Баламосваш ли ме?

— Никога не съм казвал нещо по-вярно. Бъди извън Сан Рафаел до два часа, защото иначе ще се превърнеш в болничен случай. Нищо не можеш да направиш във връзка с това. Тези патрулни коли връхлитат със страшна сила. В града ги има около тридесет и всяка може да те закове на място. Не се самозалъгвай. Нямаш никакъв шанс да реагираш. Ще бъдеш щастлив, ако останеш жив. Майстори са на тези номера.

Мислех за това, докато се клатехме по неравния път към бунгалото. Когато се измъквах от колата, попитах:

— Нужен ли ти е този пистолет? Може да ми свърши някоя работа, докато на теб може и да ти попречи.

— Все още си по петите на Крийди, нали? — втренчи се в мен Ренкин.

— По петите съм на убиеца на Шепи. Това оръжие може да има някакво отношение. Ще ти го върна по-късно. Поколеба се, а после присви рамене.

— Окей. За мен не е кой знае какъв подарък, а Кетчън ще го „изгуби“ веднага, щом разбере чия собственост е.

— Е, благодаря, лейтенант. Направи много за мен. Съществува надежда, че все пак ще бъдеш произведен — и му подадох ръката си.

Стиснахме си ръце, даде ми револвера и седна зад кормилото.

— Не можеш да прекатуриш тази система, Брендън — отправи ми той сериозен поглед. — Тези бандити са твърде големи, твърде силни и твърде добре организирани, за да може човек сам да ги преобърне. Зная това. Аз се отказах и вече не правя напразни опити. Бягай и не се връщай. Кимна, обърна колата и излетя в нощта.

Тъкмо бях тръгнал към бунгалото, когато видях светлините на бързо приближаваща кола. Профуча при разминаването си с колата на Ренкин и всеки момент щеше да бъде тук. Поставих револвера на Бриджит в празния си презрамен носач и зачаках. Изведнъж се почувствах съвсем изморен. От удара на Кетчън ме болеше всичко и в този момент не желаех нищо друго освен малко сън.

Колата спря и висок слаб човек излезе от нея. Приближи се към мен. На лунната светлина не виждах много нещо от него — изглеждаше само съвсем млад. Шапката му бе килната назад.

— Мистър Брендън?

— Да.

— Аз съм Франк Хипъл от „Сан Рафаел Кориир“. Мистър Трой ми нареди да се свържа с вас. Намирате ли, че е късно за разговор?

Никак не ми беше до разговор в този час, но Трой ми беше представил младежа като много подходящ, а аз се нуждаех толкова много от помощ, че го поканих да влезе.

— Как ме намерихте тук? — запитах на път към бунгалото.

— Обадих се следобед на лейтенант Ренкин и той ме насочи. Имам новини за вас и сметнах за уместно да дойда направо да ви ги съобщя.

Бунгалото беше притихнало. Имах усещане за празнота. Чувствах парфюма на Марго в горещия застоял въздух. Запалих лампите и влязохме в хола. Часовникът върху камината показваше 23,20. Представях си как сега щях да лежа в прегръдките на Марго, ако Ренкин не беше ме завлякъл във вилата на Трисби.

Извадих от бара бутилка уиски и напълних две чаши догоре. Поставих ги върху една масичка и погледнах към Хипъл. Той стоеше изправен с гръб към камината и ме наблюдаваше.