Джеймс Чейс - Виновните се страхуват

Натиснах електрическия ключ и стаята потъна в мрак.

Лунна светлина нахлуваше през големия прозорец и образуваше обширно сребристо езеро върху килима в отдалечения край на хола. Мястото, където стоях, беше потънало в тъмнина.

Стоях напрегнат, заслушан с разтуптяно сърце.

Шумът от придвижване в спалнята се повтори, а после вратата изскърца леко и започна да се отваря бавно.

— Стой, където си! — изкрещях. — Иначе ще получиш куршум в червата!

Веднага след това се отпуснах на коляно, очаквайки изстрел от пистолет, но вместо него чух тих, сподавен вик:

— Лю?

Гласът на Марго.

Изправих се и запалих лампите. На прага стоеше Марго. Очите й бяха разширени от уплаха, лицето й — напрегнато. Беше облечена в найлонова нощница, прозрачна като стъкло. Изглеждаше много повече от красива — видение, дошло от друг свят.

— О, Лю! Изплаши ме до смърт!

— До смърт? А това, което ми причини ти? Едва не ми се пръсна сърцето! Какво правиш тук?

— Върнах се. Толкова се безпокоях за теб, скъпи! Не знаех какво да правя. Откарах колата до пътя и се върнах пеша. Чаках навън в тъмното. Полицаите пристигнаха пак, а после си заминаха. Стана ми студено и влязох да те дочакам. Току-що се събудих.

Извадих носна кърпа и изтрих лицето си.

— Съжалявам, че те изплаших, мила, но и аз едва не пробих тавана. Помислих си, че е дошъл последният ми час.

— Толкова съжалявам! Бях заспала. Събудих се точно когато светлината угасна. Помислих, че най-вероятно си ти, но не смеех да те повикам, понеже не бях сигурна. Промъкнах се до вратата да се ослушам. Когато викна с този страшен глас, ти ме ужаси.

— Преживяхме едно и също нещо.

Приближи се бързо и обви с ръце шията ми. Усещането за нежното и зовящо тяло накара сърцето ми да се обърне. Плъзнах ръце по стройния и гръб и извивката на хълбоците и и я притеглих към себе си.

— Целувай ме, Лю?

Устните ми намериха нейните. Тя въздъхна тихо и се притисна силно в мен.

— О, мили…

Беше необходимо огромно усилие на волята, за да я отстраня от себе си, но го направих.

— Тичай в леглото, Марго. Ще се простудиш… Наклони глава на една страна и ме погледна — лицето и леко гореше, устните и бяха полуотворени, а в очите и светеше онзи поглед, който бях виждал преди. Беше най-опустошаващо желаната жена в света.

— Няма да се простудя, Лю, но ще се върна в леглото. А ти?

— Как мислиш? Нека по-напред взема един душ. След това ще бъда и аз там, с теб.

— О, Лю, ти не ми каза… какво се случи? Защо полицаите…

Вдигнах я на ръце и я отнесох в спалнята. Върху възглавницата, където бе лежала главата и, имаше малка трапчинка, а чаршафът беше отхвърлен на една страна. Поставих я на леглото, покрих я и се загледах в нея. Мислех си колко е красива.

— Полицията? Получих заповед да се измитам от града още сега. Вярват, че съм дошъл много близо до убиеца на Шепи, Марго.

Нейните тъмни очи се отвориха широко и протегна ръка да помилва лицето ми.

— Ще заминеш ли, Лю?

— Предполагам. Няма да ми се отрази добре на здравето, ако остана. Преди да си тръгна, успях поне да се доближа плътно до една от гангстерските машинации тук. Открих тайнственото значение на онзи кибрит.

— Успя ли? Какво означава той?

Седнах на ръба на леглото и взех нейната ръка в своята.

— Кибритените клечки са парола за тайно получаване на наркотици.

— Парола за наркотици? Какво искаш да кажеш? Беше впила поглед в мен. Очите й изразяваха недоумение и учудване.

— Съвсем просто е. Кордец и Хаан са тайни съдружници и нелегални търговци на опиати. Те са добре известни на федералните органи за борба с наркотиците и са поставени под постоянно наблюдение. Вече са изтърпявали присъди за контрабанда на опиати. Знаят, че следващата им присъда ще бъде доживотна. Образували са съдружие и са изработили схема, съвсем сигурна според техните разбирания. Ето как са постъпили. Настанили са се в един от най-богатите градове на страната. Намерили са финансова подкрепа да открият две съвсем легални предприятия: единият — клуб, другият — керамична работилница. Властите за борба с наркотици са проверявали работата им, но не са откривали нищо съмнително. Хаан и Кордец са проследявани, но не е установено някога да са се срещали или да са образували съдружие. Разбира се, те продължават да са заедно в търговията с наркотици и ето как са я подредили: Хаан е организирал притока, съхранението и раздаването на наркотичните средства, а Кордец снабдява срещу заплащане клиентите с тях. Доста богати хора посещават клуба на Кордец. Мнозина са привикнали с употребата на опиати и търсят да засищат тази страст. Кордец им продава кибритчета на баснословни цени, те отиват в училището на Хаан — доста сигурно място, понеже там винаги има поток от хора — и в замяна срещу кибритените клечки получават наркотици. Хаан връща клечките на Кордец, който пък срещу тях изплаща полагащия му се дял. По този начин всеки е доволен и сигурен — и търговците, и потребителите.