Джеймс Чейс - Виновните се страхуват

— Та това е фантастично, Лю!

— Не чак дотам. Пренасянето на наркотиците е гангстерска работа, Марго. Властите, заети с това, знаят почти всичките им пътища. Преуспяващите търговци трябва да се държат винаги на един скок пред преследвачите си. Кордец и Хаан успяваха досега със своята схема. Работилницата на Хаан е идеално разположена с оглед доставката на „стоката“. Нощем там може спокойно да пристигне лодка и никому няма да дойде наум какво има в нея. Ето, това е. Готов съм да заложа и последния си долар, че това е загадката с мистериозния кибрит. — Посегнах в задния си джоб и извадих кибрита. — Вероятно всеки клиент има свой номер, за да бъде идентифициран. Ако кибритът бъде изгубен, никой друг не може да го ползува. Тази вещ прилича на ваканционен билет за ада. Шепи се е добрал до един от тези кибрити. Затова е бил убит и затова неговата и моята стая бяха обърнати наопаки.

— Тогава Жак е употребявал наркотици? — Марго беше впила очи в мен.

— Вероятно. Във всеки случай той знаеше значението на кибрита. Когато запалих една клечка пред него, едва не се издаде. Не можеше да гледа как в пламъка изгаря добра доза наркотик. — Поставих кибрита обратно в задния си джоб. — Е, утре с тяхното предприятие ще е свършено. Ще предам кибрита на властите в Лос Анжелос и те ще оправят цялата тайфа.

— А след това ще си заминеш? - Пръстите й стиснаха здраво ръката ми. — Не искам да си отиваш, Лю!

Усмихнах й се.

— Не мога да остана тук. Трябва да се грижа за препитанието си във Фриско. Там са моите корени. Какво те възпира и ти да дойдеш във Фриско?

— Татко, разбира се. Няма да ми позволи. Изправих се.

— Знаеш ли каква е бедата ти? Желаеш силно своите долари и радостите, доставяни от тях. Помисли върху това. Може би не е лоша идеята да забравиш своя старец и да вкусиш какво значи сама да изкарваш прехраната си, а?

Лежеше по гръб, а очите й заблестяха изведнъж подканващо.

— Може и да опитам, скъпи, но какво става с този твой душ?

— Идвам след малко.

Съблякох сакото, панталона и ризата си и ги метнах на един от столовете. След това, само по гащета, влязох в банята.

Затворих вратата, пуснах душа и се обърнах, като сърцето ми биеше лудо. Останах така десетина секунди. Улових дръжката на вратата и завъртях съвсем тихо. Открехнах я леко дотолкова, че да мога да наблюдавам стаята.

Марго беше застанала до стола с дрехите ми. Ръката й беше в задния джоб на панталона и в същия миг измъкна кибрита. Върху лицето й последователно се изписа израз на ужас, а после на успокоение. Това ме накара да се почувствам съсипан.

Спрях душа, отворих широко вратата и влязох при нея.

Марго се извъртя мигновено с разширени зеници и пое бързо дъх в кратък писък.

Не погледнах дори към нея. Отидох до леглото, улових възглавницата, върху която все още стоеше вдлъбнатината от главата й, и я запратих на пода.

Върху чаршафа, на мястото на възглавницата, блестеше шиш за лед с жълта дръжка.

В настъпилата тишина, притиснала ме като огромен товар, обърнах очи към Марго. Тя стоеше, сякаш беше превърната в камък, с кибрита в ръка и безкрайно разширени очи.

— Наистина ли вярваше, че ще успееш да се измъкнеш, Марго? Наистина ли допускаше, че ще ти провърви за трети път?

Нейните устни мръднаха, но не се чу звук.

Взех шиша за лед и го преобърнах между пръстите си. Върхът му бе изпилен така, че приличаше на игла. Ледени тръпки полазиха гърба ми, съзнал колко близо съм бил до смъртта.

— Беше ловка, но не съвсем — наблюдавах я от упор. — Като артистка бе превъзходна, но като лъжец беше второстепенна. Вършеше всичко с финес, докато се опита да ми пробуташ идеята, че Трисби е собственикът на кибрита. Тази вечеря в клуба, описана от теб, никога не се е състояла. Специално тази вечер Трисби е бил зает с новата си приятелка, а Бриджит го е чакала във вилата му. Това беше неудачна лъжа, Марго, и тя ме доведе право при теб.

Внезапно се отпусна на стола и закри лице с ръце.

— Удивлявах се също защо ми отстъпваш бунгалото си. Това беше съвсем непривично за класата ти деяние, но сега виждам, че си взела предпазни мерки. Ако започнех да ставам опасно досаден, можеше лесно да се отървеш от мен. Това усамотено място е удобно да се убие човек, нали?

Вдигна глава. Лицето й беше станало бяло, а очите й хвърляха искри. Все още изглеждаше хубава, но това бе жестока, опасна красота.

— И сложи това под възглавницата си — повдигнах шиша за лед. — Ето обяснението защо убийството на Шепи бе така майсторско и защо това на Телма Казънс така непохватно. Когато мъжът е в прегръдките ти, Марго, толкова е лесно да бръкнеш под възглавницата, да докопаш шиша и да го забиеш в тила му. Така беше намислила да направиш и с мен, нали? Когато си нанасяла удара, Телма, разбира се, е стояла настрана от теб и в това положение е било трудно да свършиш „чисто“ работата. Е, кажи нещо? Ти уби Шепи, нали? Поклати глава.