Джеймс Чейс - Виновните се страхуват

— Заминаваш за главната квартира, детективче — от-хапваше като със зъби всяка дума — и ще бъдеш заключен в килия, но ще имаш и компания. Имам три-четири момчета, които обичат да омекотяват бръмбари. След като поработят над теб, ще бъдеш готов да изповядаш и четири убийства, да не говорим за двете.

Знаех, че ако кажа нещо, ще ме стовари отново, а сега само това ми трябваше. Стоях и го гледах.

— А ако не мога да ти лепна убийствата, детективче, ще се уловя за проникване с взлом в чужда къща, Ще получиш три месеца и всеки ден едно от момчетата ще те търкаля. Предупредих те да държиш муцуната си по-далеч от всичко това. Сега има да съжаляваш, че не си ме послушал — и се обърна към Ренкин: — Е, отведи го в главната квартира и го запиши в книгата като обвинен в убийството на Трисби и Филипино. Това ще го задържи, докато разгледаме доказателствата. Все ще бъдем в състояние да му прикачим нещо.

Ренкин се доближи с непроницаемо изражение и ме хвана под ръка.

— Хайде — подкани ме той.

Кетчън от другата страна заби в ребрата ми пръст с размер на банан.

— Ще те накарам да съжаляваш, че не си мъртъв, бръмбар такъв — озъби се той и ме удари през лицето така жестоко, че политнах към Ренкин. — Махай този хапльо от очите ми — ръмжеше той — и го хвърли в тъмницата.

Лейтенантът ме повлече вън от стаята. Излязохме от вилата. Надолу по пътеката към паркинга никой от нас не продума. Полицейската кола с Кенди току-що беше пристигнала и от нея излезе сержантът.

— Намери ли нещо? — запита Ренкин.

— Друг колт-38, с изстреляни наскоро четири куршума — извади Кенди от джоба си пистолета на Бриджит.

— Къде го намери? — намесих се аз. Изгледа ме накриво.

— Под леглото ти… където си го сложил. Поклатих глава отрицателно.

— Не съм го слагал там, но не очаквам да ми повярвате. Ренкин ме гледаше, смръщил вежди.

— Ще го отведа в главната квартира — обърна се той към Кенди. — Ще поискам да се изследва този револвер. Намери ли нещо друго?

— Не.

— Вземи една от колите и си отивай вкъщи. Капитанът има горе достатъчно хора.

— Добре. Ще отведете Брендън сам?

— Да.

Спогледаха се. Стори ми се, че Кенди намигна леко с лявото си око, но може и да съм сбъркал. Той изчезна в нощта.

Лейтенантът ми посочи една от полицейските коли.

— Ти ще караш.

— Чакай, какви ги приказваш?!

— Ти ще караш.

— Как? С белезниците ли?

Извади ключ и свали железните гривни от ръцете ми. Седнах зад волана и запалих мотора. Той се настани до мен, извади цигарите си и запали.

— Тръгвай! Доближихме шосето.

— Ще трябва да бъдеш много внимателен с този пистолет. Какво мислиш да правиш с него? Принадлежи на мисис Крийди.

— Ще бъда внимателен — обеща той.

— Що за идея е това да ме откарваш по такъв начин? Трябва да се запише в историята на щатската полиция. За първи път затворникът откарва сам себе си в килията с полицейска кола, а полицаят пуши до него.

— Не те откарвам в килия. Това е идея на Кетчън. Иска да се пише много умен. Надява се, че е всял достатъчно страх у теб, за да изчезнеш от този град и да не се връщаш повече. За мен остана да ти предоставя благоприятна възможност да избягаш.

Бях така изненадан, че не продумах през следващата половин миля, после отново се замислих и започнах внезапно да се смея.

— Е, наистина, поизплаши ме той, но не толкова много, та да ме накара да бягам от града. Беше ли ти наредено да ми съобщиш този план на Кетчън?

— Не. Трябваше само да гледам на другата страна, когато ти побегнеш — обясни ми Ренкин с глас, преливащ от досада. — Изведнъж ми дойде наум, че ти изобщо може да не се опиташ да бягаш.

— Никога не бих го сторил. За нищо на света не бих рискувал да получа куршум в гърба. Ясно е, че идеята е на Крийди. Като се опита да ме купи със сто и петдесет хиляди и не успя, сега се мъчи да ме отстрани по този начин — и издух бузи. — Как разбрахте, че съм бил във вилата на Трисби?

— Крийди бе поставил мястото под наблюдение. Когато неговият човек те видял да влизаш, телефонирал на Крийди. Той пък повикал Кетчън и му наредил да ти връчи обвинение за насилствено нахлуване в чужд дом. Наредил му да те изплаши до смърт, да те обработи и да те принуди да бягаш. Теб те изтървахме за малко, но намерихме Трисби. Тогава Кетчън реши да ти лепне и обвинение в убийство.

— Без да дава и пет пари за това кой наистина е убил Трисби?

Ренкин присви рамене.

— О, той ще направи нещо и по този въпрос, когато реши, че му е дошло времето.